Избрани извадки от поредицата "Покривни беседи"
                                                                            
                                             -Том 1 -
                              "Любовта и Квазимодо"

  

   Сетих се за една от онези вечери на покрива...

   Нали знаете как се "раждат" нещата,които дълго помним.Същите,които оставят трайна следа в душата и съзнанието.Просто спонтанно...
   Беше се постоплило времето,имаше жаби,крякащи тревожно от близкото блато (някога,някаква инженерна "мисъл",бе сътворила езеро наблизо... безотточно?!). Мушици летяха на посоки...Небето беше обагрено във всички оттенъци на синьото,та чак до черно.Двамата с Квазимодо просто стояхме,пиейки бира,взирайки се в трепкащите светлинки на централната градска част в ниското,до момента,в който той просто започна да расъждава относно любовта и проблемите,произтичащи от нея...Аз едва не се задавих,определено не очаквах подобни мисли от неговата уста.Ще се опитам да цитирам точно...
  "Знаеш ли,любовта е проклето нещо!То никога не те пита искаш ли да дойде или не,просто идва!Някаква коварна игра с пламъците й се получава,която започва да гори бавно,но с времето става огромен пожар!За да не изгориш напълно,трябва или да си луд,или просто да знаеш кога да спреш,или с други думи - не е възможно да се отървеш неопърлен жестоко,понеже лудите не се влюбват,а "Експресът" спира само на крайна спирка. Другите се возим на този влак,къде по-често,къде не, горейки в пламъците... Никога не може да се предвиди кога,как и колко,но може да се пробваш да си подготвен. Естествено ще е безуспешно,защото тя е тайнство. Мистерия..."
  Замълча замислено за момент, допи си бирата и след малко отново проговори,казвайки ми  следните думи:
   "Виж,преди да тръгнете заедно в нещо с някого и да започнете да си давате обещания,трябва да "изядете поне една буца сол заедно",за да можете да теглите ярема на колата.Трябва да сте наясно, можете ли да го правите в една посока.Това става тогава и само тогава, когато сте приключили всичко предишно,загърбили сте го.Напразните обещания винаги играят лоши шеги и дават илюзии, както и припознаването на някой в друг. Нещата са прекрасни,но само докато са "ХИМИЯ" и "ФИЗИКА"! Следва " Математиката",а там най-често се проваляме...Ето тогава,общите планове се превръщат в отделни. Любовта се случва в нас и въпреки нас...".
   Пак млъкна. След миг стана и без да каже дума,слезе по стълбището и си тръгна...
...............................

Много пъти ми се наложи през годините да си припомням думите му,по една или друга причина... безуспешно естествено,но поне мога да ви ги предам...

Напълно съм съгласна, че любовта не е само гледането в очите... а поглед в една посока...

Те,тези дето се гледат влюбено в очите ги остави,да не срещаш такива..:)

Само с едно не мога да се съглася - че любовта е проклето нещо :)
Не е, според мен де, иначе всичко друго е точ :)

Пък аз с математиката винаги съм била зле :)))

Така си е.... бягай далеч от мили думи и обещания :)

Оф,проклето и дори мизерно нещо е,аз тези приказки за сладостта от болката..айде мерси за този мазохизъм,ама какво да се прави...и аз съм в кюпа,рядко,но там;Р

О да,любовта се изразява в трепвания и движения,мисли и думи не стигат за такова нещо:)

Всички сме в кюпа, мисля :)

Е да,за предпочитане по-рядко,инак опустошени души остават..мое мнение,не задължавам никого с него.Това не значи ,че не ми харесва любовта,само ,ако може не толкова често да иде и става идеално,баланс...

Всичко е във вътрешното усещане, допир, поглед... думите са излишни....

Трептения..така я виждам аз,когато я видя де...

много мъдър е твоя приятел Квазимодо
това ми хареса много-че след физиката и химията следва
математиката,а там се проваляме най-много-да се научим
да смятаме заедно-просто е,но защо ли не винаги успяваме...

... ще се откажеш ли от любовта, ще можеш ли да се откажеш, ако знаеш, че краят й е предизвестен, т.е - ще останат опустошени души...?

Умен беше на младини..
Най-често простите неща не се получават лесно,понеже ги подценяваме,поне така си мисля.
Сложното идва,когато сметките се разминават с много..няма нагаждане!

Не,няма да мога и никой не може!Затова е мизерна и гадна,защото е неизбежна,а последиците са опустошение,но пък какво..един живот,една мечта и много любови..нали така?!

Е така ми харесваш :))))
Ма без "мизерна и гадна".

Тц,стоя зад думите "мизерна" и "гадна"!Като ни е правил Творецът нявга,явно е решил да се пошегува,вплитайки в нас възможността да го изпитваме...

Хубу де, стой си зад тях. Това за твореца е една друга тема :)

"Любовта се случва в нас и въпреки нас..." "с времето..." "тайнство..." "Мушици летяха на всички посоки..." "мистерия"... "огромен пожар"... Хубаво е, че си имал за приятел Квазимодо до теб, на покрива.
Здравей, Дориан!

а за Вангелис нямам думи и не искам да имам!...
Знаеш ли, това, което най-много ме е удивлявало, е как хората са готови на какви ли не изпитания,вкл. и застрашаващи живота им, а се страхуват да обичат!

Така фрагментирано,почти успя да ме убедиш,че е прикзка,а не кошмар,или пък е прекрасна приказка с елементи на кошмар понякога...
"12-стият час"-уникално произведение за мен,
Да,Маймуната и Квазимодо бяха верни другари...
А покрива е все там..но обрамчен от решетки поради времето,в което живеем,както и вече не се виждат трептящите светлини в централната част на града..има блокове пред този-нови..

Ние сме самата любов. Квазимодо ме кара да мисля така. Раждаме се влюбени. Важно е да опазим вярата си... Хубав постинг.

Благодаря за хубавите думи,прохождам..
Вангелис е ТИТАН,няма друго определение за него,творческият му гений е уникално сензитивен и успява да предаде неща,много отвъд човешките възприятия,според мен поне!Слушам хиляди неща,но са малко тези,които ме карат да се чувствам уникален,с това че съм човек.Неговите са такива..
Относно хората си права и има логика,любовта може да те убие доста по-бързо от лавина и по-сигурно от падане в пропаст..Оцелелите се научават да живеят с нея,а след време дори почва да им харесва да ги навестява..

Аз бих отговорил така:
Раждаме се от любов - Божията!А после се учим да я изпитваме с времето,някой щастливци се научават лесно,но само истинските късметлии разбират божествената й страна:Да обичаш давайки,без да чакаш да получиш!
Ако стигна там някой ден,ще споделя...

В моя блог може да се приказва на воля:)
Да,знаеш ли и ти си права,но смятам че и аз съм прав,някъде в средата сме,тоест и любовта убива нас,и ние нея!Изходът е да я приемем,като необходимо зло,а с времето почваме да я разбираме:).Егоизмът не я убива,поне аз така мисля,нито ревността,или поне могат да я наранят,но не й убият,ако е истинска,но виж,безразличието и рутината-твърдо да,поне моят опит така ми нашепва в ухото в този момент:)
Виж,настолната ти мисъл е гениална,ще я запомня!
Винаги си добре дошла тук:)

Проклето нещо е ,проклето.И те пърли и те пържи гадината и своенравна.Ама не пропуска и това и е най-коварното.

Хубав разказ!
Много ми хареса коментарът -
"След всичко преживяно научих един много важен урок: не любовта убива хората, а по-скоро те я убиват с ограничените си човешки представи...с егоизма, ревността си, обсебването, манипулациите, борбите за надмощие и печелене на другия... " на Мастерпийс! Споделям виждането ти, Мастерпийс, и за мен това е истината!:)
Поздрави, Дмв!:)

И аз така мисля..Мъчна работа е..:)

Постарах се да я опиша,такава каквато я видя Квазимодо тогава...
Поздрави и на теб!Мерси за хубавите думи.

Квазимодо е проклет - отрицание чрез отрицанието

Но пък е грозна човешката раса - и сякаш проклетията увлича и печели по точки,
а любовта остава сред осъдените предварително на страдание----

Много филосовски го даде:)А наздраве,една бирка от мен:)