" Колата се движи бързо по завоите.Планински път,леко тесен,но много живописен.От време на време,минава през малки,китни селца,със схлупени къщурки,чиито покриви,са покрити със странен микс от "лескови" плочи и червени керемиди.Вали.По платното има много вода.Тече,сякаш това е корито на малка река.Канавки липсват,камо ли мантинели..

  Лек унес.Цветовете на небето са във всички нюанси на сивото.Облаците са толкова ниско,можеш да ги пипнеш,слизат на талази.Светкавици раздират околното протранство,Гърми като в някакъв,праисторически "ад"....

   Съществува някакво усещане за свобода..крехко..някое грешно решение,на някой остър завой и всичко би се превърнало,може би в нищо друго,освен така нареченото свободно падане по ската надолу..

Някакво странно желание за достигане "на ръба",кара да се забрави разума..

   Коли няма.То и къде да ги има,в дъжд като този,или са се спряли встрани,или въобще не тръгват.Лампата на ESP-системата постоянно "блъска" погледа с честото си присветване..Някак  в синхрон,с раздиращите небето виолетови отблясъци вън...Лекото занясяне на автмобила,държи будно съзнанието..Някаква част от мозъка,казва да се намали,но друга не позволява,да се вслуша в смисленото.В колата няма никой друг,който да бъде "будната съвест"..

   Въпреки това,не се прекрачва границата,поне това минава през главата.Но гледките си заслужават.....

   Околните дървета са обагрени в ярко-зелена премяна,такава каквато може да е само през май и юни.Искрящо,могат чак  да  заболят очите.Все едно излъчват светлина..Бели цветове се кичат по клоните им,толкова бели,че памукът изглежда сив.А под тях,има толкова много жълти цветя..няколко вида.Туктаме,по околните хълмове,се виждат обработени, малки нивички,обградени покрай с много ярко червен мак,толкова силно контрастиращ с околните цветове,че на моменти,съзнанието не може да осмисли видяното.Над всичко това,от време на време,се извисяват ниски скални зъбери,почти бели..Идилия..

   Дъждът става непоносимо силен.Налага се сваляне на скоростта,някъде към шесдесет,което е в границите на допустимото.Здравият разум удържа минимална победа,над "безсмъртието".Следват няколко прави.Топлината вътре и приятният чист въздух,който влиза през открехнатия прозорец,карат мисълта да се замъглява..Озон,миризма на чист озон..Радостта от първичното надделява..

  Това,което вади от приятния унес,е една огромна локва.Кошмарът на шофьора - много вода в най-ниската точка.Противно на всички правила, следва рязка спирачка,понеже осъзнаването,че е дълбоко поне четиридесет сантиметра,действа като леден душ..Приплъзване,лампите за „контрол на сцеплението”-ESP,TCS- светят като коледна елха,a "Спирачният асистент",така нареченият BAS,прави върховни усилия,да преизчисли налягането и натиска в хидравличната система на рейката и спирачната система.Ръката "шари" максимално бързо надолу по ска"лата на предавките,ABS-ът отчаяно се опитва да изтръгне коляното от ставата,в стремежа си да не позволи на гумите,едничката връзка с този свят,да се предадат...

  Следва локвата,която е толкова дълбока,че колата почти спира в нея..

  Усмивка..Наоколо е все така красиво,има мъгла,отделените изпаренията от топлината на земята,някак като димни сигнали,се вият на тънки колонки,устремени да се слеят с ниските облаци...В далечината,се белеят правилните редици на някаква, голяма овощна градина..Цветовете от дърветата им летят на кълбета,разхвърляни от кратките пориви на вятъра.. 

  Колата минава през дълбокото и не загубва сцепление.Усмивката става още по-широка..Цигара..След около пет минути,има включване на главния път..Безкрайна колона,от бавно движещи се автомобили,пъпли и в двете посоки..Красотата изчезва,сивото вече не е сиво,а безлично и тъжно,а зеленото е в сиво от пепелта по дърветата край пътя..

  ......................

  ..Странно нещо е съзнанието,адреналинът го кара да вижда красивото,понякога дори в моменти,в които е ужасяващо...""