Прочетен: 6827 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2012 15:25
Това е кратката и трагична история на македонските борби за национално освобождение и присъединяването им към майка България в годините между 1904-1906.
Уви, това така и не се е състояло, а книгата не е получила широка публичност поради много причини - В България години наред не се споменаваше за Македония, затова че всъщност е част от Татковината ни, бяха измисляни етноси - македонски и тнт, само и само да бъдат откъснати и обезличени от нас, културно и емоционално..Е постигнаха го, сега малко хора в БЮРМ знаят кои са и кои са дедите им истински, Гоце и Даме са македонци, борещи се срещу българи, сърби, и турци?!...
В книгата си Сониксен многократно нарича македонските комити български, затова пък книгата е забранена във Вардарско години наред, там такова нещо не е позволено от югославското УДеБе...В Югославия българи няма, торбеши и какво ли още не има, но нашенци с български корени просто не съществуват, ако се самоопределиш като такъв, отиваш право на "Голи Оток"- най-зловещият юголагер на смъртта!!!
Не знам какво е накарало Сониксен да обикаля паланките и чукарите на Вардарско и Егейско, участвал е в битки, в завери, срещал се е с интересни хора и от двете страни, бил се е с сръпски четници и гръцки андарти.. Може би авантюризъм в началото го е подтиквал, но после е станал истински радетел за свобода на поробените, бил е член на истинското ВМОРО и до края на дните си е бил посветен на каузата.
Ще приложа биографията му, а и книгата също, който е заинтересуван и желае да проследи събития написани от очевидец и съвременник на македонските борби за национално единение с България, определено ще остане доволен от тази, макар и леко наивистично написана,но много интересна книга!
С благодарности към блогерката Тота, затова че ме подсети за тази книга с последния си постинг!
Ето кратката биография на Сониксен:
"
Алберт Сониксен е роден на 5 май 1878 година в Сан Франциско. На 21 години през 1899 година заминава като участник в американска експедиция за Филипините, където преминава на страната на бунтуващи се местни племена. През 1901 година в Ню Йорк издава първата си книга със спомени от тази авантюра: „Десет месеца пленник във Филипинските острови“.
Алберт Сониксен и български комити се къпят в Преспанското езеро.След Илинденско-Преображенското въстание проявява интерес към народоосвободителната борба на ВМОРО в Османската империя. Свързва се с български емигранти в САЩ и като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк решава да посети България.
От 1904 до 1906 общува изключително с революционери от ВМОРО, от февруари до ноември 1906 обикаля Македония с български чети като кореспондент на английски и американски вестници. Среща се с войводите Лука Иванов, Апостол Петков, Сава Михайлов, Георги Сугарев и Даме Груев. Става свидетел на жестокостите извършени от гръцките андартски чети по времето на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, а през 1907 година след завръщането си в Америка продължава да защитава каузата на македонските българи. През 1909 година публикува спомените си от престоя в Ениджевардарското езеро и Битоля в книгата „Изповедта на един македонски четник“.
През 1911 година, когато Алберт Сониксен е вече представител на ВМОРО в САЩ, заедно с Ичко Димитров правят неуспешен опит да вкарат картечници във вътрешността на Македония.[1] След края на Първата световна война Алберт Сониксон е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи за осветление на американската делегация. След войната продължава да се интересува от съдбата на българите там.
Алберт Сониксен умира на 15 август 1931 година.""
* Материалът е взет от УкипедияЕто и линк към самата книга:
http://www.promacedonia.org/as/as_predg.html
http://www.promacedonia.org/as/as_1.html
П.С Който има желание, нека изгледа и клипа и прочете какво пише в него!
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Благодаря Ви! При първа възможност ще надникна в линковете, които се публикували.
Хубав ден!
Благодаря Ви! При първа възможност ще надникна в линковете, които се публикували.
Хубав ден!
Благодаря, всички трябва да го носим и да спомняме Иван Михайлов, Тодор Александров и всички други поборници и радетели за българщина! Хубав ден и на Вас!
в бой за свобода,
той не умира",
пише Ботев,а причината виждаме от продължението :
" него жалеят земя и небо,
звяр и природа
и певци песни за него пеят"
Още в Древен Египет са смятали,че човек живее дотогава, докато помнят името му.Затова са писмената и паметниците.
Вазов писа "Епопея на забравените",а ние - "обикновените хора",спретваме по някой материал като този.
Благодаря Ви, dmv, че припомнихте за този велик българин - Алберт Сониксен!
Да, пиша "българин",защото, как да наричам някого, който с ум и сърце милее за България и с делата си го е доказал?
Да - той е българин!
Българин, както и княз Александър фон Батенберг, който макар без капка българска кръв се сражава в Руско-Турската война и после поставя благото на България пред всичко!
"На 24 март 1886 г. е подписан Топханенският акт,с който Съединението е международно признато.
Малко по късно Батенберг е отстранен с преврат и върнат с контрапреврат на престола, но губи дипломатическа игра и окончателно взима нелекото решение да абдикира.
Установява се да живее и се жени в Австрия, но княжеството е в сърцето му. Кръщава двете си деца с български имена и по негово желание след смъртта му е погребан в България."
Как да не го нарека българин?!
в бой за свобода,
той не умира",
пише Ботев,а причината виждаме от продължението :
" него жалеят земя и небо,
звяр и природа
и певци песни за него пеят"
Още в Древен Египет са смятали,че човек живее дотогава, докато помнят името му.Затова са писмената и паметниците.
Вазов писа "Епопея на забравените",а ние - "обикновените хора",спретваме по някой материал като този.
Благодаря Ви, dmv, че припомнихте за този велик българин - Алберт Сониксен!
Да, пиша "българин",защото, как да наричам някого, който с ум и сърце милее за България и с делата си го е доказал?
Да - той е българин!
Българин, както и княз Александър фон Батенберг, който макар без капка българска кръв се сражава в Руско-Турската война и после поставя благото на България пред всичко!
"На 24 март 1886 г. е подписан Топханенският акт,с който Съединението е международно признато.
Малко по късно Батенберг е отстранен с преврат и върнат с контрапреврат на престола, но губи дипломатическа игра и окончателно взима нелекото решение да абдикира.
Установява се да живее и се жени в Австрия, но княжеството е в сърцето му. Кръщава двете си деца с български имена и по негово желание след смъртта му е погребан в България."
Как да не го нарека българин?!
ДА, все българи, че и Макгахан и още няколко други, по-българи от българите, хора с български души!
благодаря ти...
благодаря ти...
Всички сме така, важното е да имаме желание да научим кои сме, да помним кои сме, за да знаем кои ще бъдем:)