Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2011 23:33 - "Една неизвестна война, завършила със...строеж...
Автор: dmv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8252 Коментари: 14 Гласове:
17

Последна промяна: 15.09.2011 00:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Защо е велика една нация и по какво се разбира, това е нееднозначен отговор и никога прост, уви е така! Все пак се сещам за една такава нация, българска Й казват...
   Сега "некои агенти" биха скочили колко е гнусно сега и колко сме неприятни и оскотели и ще са прави, но преди около 80-сет години не е било точно така, времето на последните ВЕЛИКИ сред българите - тракийци, мизийци и македонци в едно...
   Става въпрос за едно, не толкова познато събитие, наречено "Петрички инцидент". Инцидент му е малко, било си е една мини война, в която унижена и съсипана, но горда България..смазва победителката Гърция за кратки срокове...
Ето една статия, която е добре написана за да се запознаете :


"""""""

image

Една забравена война с Гърция през 1925 година

През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевремено най-неизвестна война, която е водила след Освобождението. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името “Петрички инцидент”. Може би защото всичко завършва с безспорен дипломатически успех за правителството на Александър Цанков (1923­-1925) и особено за неговия военен министър ген. Иван Вълков. А това са две наистина противоречиви личности, чиито имена се свързват и с най-кървавите събития от новата политическа история на България.

Но какво всъщност се е случило точно преди 80 години? Ето какво пише в доклада на специално назначената анкетна комисия от Обществото на народите (ОН) ­ предшественика на ООН, със седалище в Женева: “На 19 октомври
1925 година в района на граничния пост номер 1 при Демиркапия (в планината Беласица ­ б.а.), български граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият войник, който пазел отсреща, влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп, нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския договор.

Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо-гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър-председателят Пангалос дава заповед за нападение над България. На 22 октомври
1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг.”

През
1925 година над България тегнат жестоките клаузи на Ньойския договор. Според него държавата ни трябва да изплаща непосилни репарации на съседите си (включително и на Гърция) на стойност 2, 25 млрд. златни франка. Тя е лишена от правото да поддържа наборна армия, а трябва да унищожи и голяма част от въоръжението си. За гърците, които прекрасно знаят това, не е проблем с лекота да завземат каквато и територия да поискат. Войските на южната ни съседка нахлуват в България. Линията на бойните действия се простира върху 40 километра площ ­ от пост 1 при Демиркапия до пост 15 при Лехово. Гърците не само успяват с лекота да навлязат на 8 км в българска територия, но въпреки отчаяната съпротива на нашите войници завземат седем села по двата бряга на река Струма. Това са Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Тополница и Картечино (днешно Дрангово).

Гърците действат като същински башибозук -­ къщите са ограбени, добитъкът е отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, а домовете им ­ опожарени.
image

Една забравена война с Гърция през 1925 година

Вестникарските репортажи от плячкосаните села много напомнят кървавите хроники в европейската преса за действията на османските власти в поробена България 50-60 години преди това. Американският журналист Маркъм е по това време в Петричкия край и праща следната дописка до редакцията на столичния вестник “Слово”:

“Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В с. Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва.”

На 22 октомври сутринта Гърция започва офанзива за превземането и на град Петрич. В атаката са включени самолети, които извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп-гарата в Петрич и близките села Митиново и Ръждак. По-голямата част от населението ­ жени, деца и старци ­ е евакуирано във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. В акцията по отбраната на града се включват и четите на ВМРО, от които изпитват страх не само чужденци, но и много български политици, станали жертва на техни атентати. Доброволци, снабдени с оръжие от пограничното поделение и четниците на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по границата над Петрич, водят ожесточени боеве и успяват да спрат гърците на подстъпите към града.

Интересни са действията на тогавашният министър на войната, ген. Иван Вълков. Той издава заповед за отбрана на границата и изпраща към Петрич войскови подкрепления. Те заемат позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. В тогавашните вестникарски колони обаче е спестена втората част от тази заповед ­ министър Вълков е разпоредил на военните само да се окопаят в терена, без да воюват. Правителството е решило да не води война, а да заложи на дипломацията. И най-странното е, че инициативата в това отношение е именно на военния министър Вълков, който сезира Обществото на народите за инцидента.

Женева предупреждава официално Гърция и България незабавно да прекратят бойните действия. В нотата на ОН се съдържа заплаха със санкции за неподчинилата се страна. А Съветът на ОН веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, акредитирани в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията.

Така на 29 октомври, десет дни след агресията, Гърция най-сетне изтегля своите войски. След себе си те оставят опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора, току-що прибраната есенна селскостопанска реколта е съсипана и разпиляна.


image


"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

  След като анкетната комисия на ОН доказва, че това е непредизвикана агресия, то Гърция е задължена да изплати репарации по повод разрушенията, с част от които е постоено.. училище в Петрич!

  Сега нека аз да завърша, след фактологията, с няколко изречения. Храбрите и самоотвержени действия на четниците от ВМРО и доброволците от Шопския и Кюстендилски край( както вече се именува организацията по това време) предрешават изхода, гърците са смазани от нередовните български части, за пореден път! Явно в този момент българските политици са се били поучили от грешките си и определено са спечелили, Българската Армия е била наблизо окопана и е помагала, но понеже са ни чакали да влезем в сражение, предвид капитулацията и позорният за нас Ньойски ДОГОВОР, е могло да загубим Пиринска Македония, след години гърците си признават неофициално, че точно това е била идеята, да бъдем предизвикани и в последствие наиграни!.
   За мен това решение и тактика на изчакване са достойни за уважение и признание.. Е тогава са били велики времена, интересни също, което е проклятие... Сега живеем само в "интересни времена"..което е орис, "великите" са останали назад, когато е имало и велики българи..все още..!


ползвани материали:

http://www.bg-history.info/213/Edna-zabravena-voina-s-Gurciia-prez-1925-godina.html





Гласувай:
17



1. vahisht - Много хора...
15.09.2011 00:08
Много хора не знаят почти нищо за този инцидент.Чест ви прави с тази публикация, нека се помни и знае, че не е само:
"Но счупи се във тази длан сурова стакана с византийската отрова...."

и, че от Паисиево време, те не са си променили нрава:
"Нека всякой брат наш да чете, да помни,

че гърците са люде хитри, вероломни,

че сме ги блъскали, и не един път -

и затуй не можат нази търпят...." И.В

Поздрави най-сърдечни!!!
цитирай
2. dmv - vahisht,
15.09.2011 00:13
Колко много още неща не се знаят или са забравени...винаги има цел това, така лесно се обезличава една нация!
Стихът е точно на място..макар и да не мразя гърците:)
Поздрави и от мен!
цитирай
3. vahisht - Надявам се...
15.09.2011 00:26
Надявам се да не съм ви оставил това чувство, аз също не изпитвам омраза към тях или към когото и да е било.Просто трябва да си уважаваме историята, защото без НЕЯ се обезличаваме като народ!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - За мой срам не знаех за този факт...
15.09.2011 00:37
И това е, нямам думи! Въобразявам си, че съм поет. Хубаво нещо е въображението. Поет е Пейо Яворов. Най-любимият ми поет! А "Хайдушки песни" посветени на Гоце Делчев обичам колкото "Хубава си моя горо"... "Ден денувам - кътища потайни / нощ нощувам - пътища незнайни;/"...

"Да бяха, либе, да бяха,
да бяха огън елмази
твоите черни очици...
Мяна бих сторил мило за драго
пушка бойлия,
мяна за благо,
турци да бия!"

И пак ВМРО помита гърците. Наистина, чест ти прави този постинг. Ние не знаем историята си. Не знаем, кои сме, къде сме родени, откъде идваме и накъде отиваме.



цитирай
5. dmv - Надявам се да не съм ви оставил това ...
15.09.2011 00:48
vahisht написа:
Надявам се да не съм ви оставил това чувство, аз също не изпитвам омраза към тях или към когото и да е било.Просто трябва да си уважаваме историята, защото без НЕЯ се обезличаваме като народ!

Съгласен съм:)
цитирай
6. dmv - И това е, нямам думи! Въобразявам ...
15.09.2011 00:50
malchaniaotnadejda7 написа:
И това е, нямам думи! Въобразявам си, че съм поет. Хубаво нещо е въображението. Поет е Пейо Яворов. Най-любимият ми поет! А "Хайдушки песни" посветени на Гоце Делчев обичам колкото "Хубава си моя горо"... "Ден денувам - кътища потайни / нощ нощувам - пътища незнайни;/"...

"Да бяха, либе, да бяха,
да бяха огън елмази
твоите черни очици...
Мяна бих сторил мило за драго
пушка бойлия,
мяна за благо,
турци да бия!"

И пак ВМРО помита гърците. Наистина, чест ти прави този постинг. Ние не знаем историята си. Не знаем, кои сме, къде сме родени, откъде идваме и накъде отиваме.




Ще узнаем..скоро, не може вечно да сме "мъртви" за родолюбието:)
цитирай
7. dorichela - Брато,
15.09.2011 01:39
ти си като един извор.....
цитирай
8. dmv - Буахахах, река съм аз..буйна;)
15.09.2011 01:59
Буахахах, река съм аз..буйна;)
цитирай
9. germantiger - ...
15.09.2011 12:03
Аз също съм от тези, които не знаеха абсолютно ниощо за този "инцидент"!
И понеже съм убеден, че има още много като мен, ще линкна постинга ти - цитирайки те, в групата ми във вибокс7, за да се чете и там!
цитирай
10. dmv - Аз също съм от тези, които не знаеха ...
15.09.2011 12:36
germantiger написа:
Аз също съм от тези, които не знаеха абсолютно ниощо за този "инцидент"!
И понеже съм убеден, че има още много като мен, ще линкна постинга ти - цитирайки те, в групата ми във вибокс7, за да се чете и там!

Хубаво ще направиш, има още един подобен и за него ще пиша! Нека хората знаят! Винаги когато България е спечелила, някому не еудобно..затова и това е забравен, и окачествен като инцидент случай:)
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - "Една неизвестна война, завършила със строеж..."
15.09.2011 12:38
Война, която завършва със строеж на училище. Но, останала "неизвестна". А защо ни е "НЕИЗВЕСТНА" е добре да си отговорим в днешния ден. Кому е неудобно, както казваш, да помним и знаем, кои сме?! Каква е цената, която плаща България, за да няма минало и да няма бъдеще? Би трябвало да проумеем това, когато на 15. IX. училищата ни в градове като Копривщица, едвам събират деца, за да започне учебната година и застрашително опустяват.

Този строеж в Петрич, за който пишеш, ми припомни за даскалоливниците, за първите български класни училища, основани почти едновременно и в Елена – от Иван Момчилов, и в Копривщица – (от Найден Геров през 1846 г.). Замислих се, кой поставя началото на едно от първите килийни училища в родния ми град, а и в България... Ами, основава го в дома си, същият този българин от старо време, така добре описан от Любен Каравелов в едноименната му повест. Хаджи Геро Мушек – суровият балканджия и даскал, баща на 13 деца, едно от които е автора на първия „Речник на българский язик” – Найден Геров. Автор и на първата българска поема... Това са горди, независими българи, съумяли, дори в условията на робство, на чужда доминация, да създадат градове-републики, да освободят България с "дух и огнен меч". Тези мъже са строителите и на съвременна България. Сред тях достойно стои и Ванче Михайлов.

Ето такива размисли предизвика въпросът ти "Защо е велика една нация и по какво се разбира това?" По способността й да брани своята независимост. Няма духовна без териториална независимост. Има още много да учим!
цитирай
12. dmv - Строители много, построили малко, ...
15.09.2011 20:46
Строители много, построили малко, но е имало:)
цитирай
13. malchaniaotnadejda7 - В ден карнавален ...
15.09.2011 21:44
Маска
Вл. Василеву

"Ден карнавален, времето неделно
зовеше хората навън: тълпа
гъмжеше из града. Безцелно,
в печал, която нивга не заспа,
се лутах аз. Свръхземните въпроси,
които никой век не разреши,
дълбаех ням. И близко, до уши,
чух tambourin; - ръката, що го носи,
ме перна по лице, с изкуствен лозов лист:
"Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste..."

Пейо Яворов, Nancy, 1907 г.

Повечето са зидаро-мазачи в карнавала на "велики майстори".Така е с най-новата ни история. Първата публикация на Яворов е именно в "Глас Македонски". Не би могло да бъде другаде! Нали е четник на Гоце, съратник на Яне, редактор на "Дело"и "Илинден"... Виждаш ли, къде ме запрати твоят пост. В белите полета на литературната история.:) Честит първи учебен ден!:)))

http://vbox7.com/play:837b6573&al=2&vid=3820846
цитирай
14. dmv - :)
15.09.2011 22:09
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене