След кратката почивка,стегнах набързо багажа си,разпратих всякакви депеши и отговори,каквито ми бяха поискани и на когото се налагаше.Проучих каквото ми бяха дали като информация за Централно Африканската Република и потеглихме с Джордж.Реших да го взема с мен.Така или иначе нямаше никакъв проблем за тези неща,никой не се интересуваше как ще си свърша работата,което е типично за нашите управници.Важното е да е свършена и толкоз...
   Взехме един "Ленд Крузър" - доста стар,но стегнат и в добро състояние,за изключително малко пари - около 300 долара,натоварихме багажа и потеглихме през почти липсващия път от Джуба до столицата на ЦАР - Банги.Решихме следното - шосето,което беше официално, е с дължина 3800 км, което е безумие и минава през двете държави Судан, Чад и чак тогава отива към крайната ни дестинация,поради това ние просто хванахме един черен път,напряко през границата,ползван от контрабандисти на диаманти и оръжие,та да го изминем като по-лесен,макар и по-сложен вариант,заради терена.
   Бяхме се "въоръжили до зъби".Следващите около 1800 км бяха низ от прах,гори и всякакви насекоми,опитващи се да ни "изядат".
   Трябва да ви кажа,че местата,през които минахме,са едни от най-бедните в целия позат нам Свят.Хората живеят с по-малко от долар на ден,често явление е да нямат храна и вода,за дрехи не и споменавам.ЦАР е една от най-бедните страни,на 150-то място в Световен мащаб,и в топ 10 на най-бедните на целия "черен" континент.
   Тъжноизглеждащи малки села,с по няколко десетки души,живеещи в колиби със сламени покриви..Бедни,бедни,повече от бедни,бих казал отчайващи,а хората се усмихваха широко,навсякъде,страннен контраст.Всякаш не им пукаше за това колко е трагично наоколо всичко.Африка като цяло е континент на страстите.Хората са толкова различни от нас там,че направо е неописуемо и трудно за преразказване.
   А Природата по местата,през които минахме...беше меко казано шантава - редуваха се дълбоки долини,запълнени с гори,а после открити хълмисти местности.Красиво и първично.
   След около три дена и половина се добрахме до крайната дестинация,което беше чудесно,тъй като почти не бяхме спирали да караме - сменяхме се и спяхме в джипа,естествено от съображения за сигурност.Междувременно бях получил обаждане през сателитния,в което ми обясниха как трябва да направя нещата и къде трябва да отида,и към кого точно да се обърна.Бяха се разбрали предварително,а аз трябваше да предам само документите и да подпиша,което ме устройваше чудесно,след което на място щях да получа следващите си задачи.
   Накратко, нашата страна беше внасяла оръжие и храни там през 70-те и 80-те,а сега искахме да ни се изплати определена сума в диаманти,като компенсация за тези "помощи"(не бяха заеми,но не бяха и безвъзмездни помощи,някаква странна договорка),чрез някаква сложна схема през Амстердам,нещо такова.Колко интересен факт е,че тези страни с доста ценни ресурси - винаги са бедни.Като че да е стествено е някак си!Да могат да бъдат ограбвани лесно от "силните на деня".Да не говорим, че винаги има и конфликти между властимащите там и опозиционерите,и то винаги като въоръжени сблъсъци(дори не като граждански войни,просто "черните" обичат битките,което е добре дошло за "Западните демокрации").И винаги тези,които искат да дойдат на власт,като го направят,стават същите като предходните.Това явно е световна тенденция,без  оглед на място и политическа каста!Просто там се случва..с убийства и война,никога мирно и тихо...
   Влязохме в Банги.Аз лично... по-бедна столица и окаяно място.. не бях виждал.Камарите боклуци и валмата прах бяха основната част от пейзажа.Просяците бяха на всеки ъгъл, а гладни деца тичаха след колите за милостиня.Направо пост-апокалиптична картина!
   Намерихме "червената" къща,която изпълняваше ролята на правителствена резиденция или нещо подобно,връчих комуто трябваше каквото ми беше дадено и без да разменим нито една излишна дума,се отправих да търсим хотел,за да мога да изчакам за новите си поръчения...И тогава я видях.. същата жена...стойката ,походката.. Изтръпнах,ако понечеше да стреля,нямаше къде да се прикрия.Тя обаче..просто ме погледна и подсмихна,след което се шмугна в една странична уличка.Не ми остави друга опция,освен естествено да я последвам,можеше и капан да е,но трябваше да поема риска.
   Направих знак на Жорж да ме чака тук,за да мога да го намеря после,извадих "Стечкина",презаредих го наново в движение,поех си дълбоко дъх и забързах "по петите " Й...

Следва

И на мен винаги ми е било интересно как може страни, в които се добиват диаманти, да са толкова бедни... Явно може...

Mоже, може, я гледай Либерия, Сиера Леоне и компания, добиват всички нам известни скъпоценни камъни, а са измежду най-бедните в света...

Гледай я ти "опасната" госпожица къде се появи :)

Злите мъртви не спят аххахах, дебнат в африканските градски комуни...
О тя е навсякъде, а името Й е .. жена ахаххахаха

Името е ясно, но някак много общо казано :)
Толкова ли е опасна :)?

о да, както всяка една :Р

... не може ли хем тия, дето печелят големите пари - пак да си печелят, а в същото време и народеца да живее по-добре? Все пак диаманти са това, не картофи...

Еми не е толкова просто, ако страната е нормална, то няма да се продава диаман като да е стъкло там, цената би била пъти по-висока, хората биха искали повече пари, следователно много по-малки печалби, а така е лесно- взимаш, не даваш нищо в замяна...Гадно ,но рентабилно..

Когато са замесени такива интереси, със сигурност не е никак просто.
Бедните все са си бедни, нищо че са до колене в диаманти, в случая (почти буквално).

ДА, освен това има и друго - диамантите не са конвертируема стока, тоест по смисъла на това, че може и без тях, не са като нефта, така че съвсем никой не му дреме за Централна и Западна Африка, само да вземат камъните, освен това толелират армиите от деца и какво ли не там.. страшна трагедия е!

Как си описал обстановката, чак ми се дощя да изтупам клавиатурата от праха, и боклуците:)
Отново се задава екшъъън!:)

Винаги има екшън:), Изтръскай праха от клавиатурата и да продължаваме напред към приключението:)

със сигурност може и без тях, но е факт, че се продават на баснословни цени. Защо от това да не спечели и народеца в тия бедни страни... Знам, че няма да стане, ама...

откъс си се постарал още повече. Поздравления :))))

Новия аватар да не е част от онова "Следва", както е тръгнало натам отиват нещата... :РРР

ПП: Виждаш ли, наистина щастието е въпрос на светоусещане и почти не зависи от обстановката, в която се намираш, а още по-малко от материалните придобивки
Сетих се, че ние - българите, се самоопределяме като най-нещастния народ. Въпрос на манталитет. Естествено, има какво да се желае и какво да искаме - не отричам, но това не оправдава онези масово мрачни и напрегнати физиономии, както и склонността да хленчим за всичко - от цените, за болестите и случките зад комшийските врати, но да не правим нищо. А африканците - хората, които буквално умират от глад и жажда, могат да намират радост от самия живот. И кой е по-зле в този контекст...

от групата, но се старая да съм в крачка със събитията:) много бизи тоя месец:(
Страхотно ме вкара в пътя и обстановката. Ще се постарая да съм по-редовна, че да не изпусна най-интересното.
Бедни са африканците, но има нещо величествено и много достойно в осанката им. И тези пъстри дрехи и царствени тюрбани на жените. Уви, само от екзотика не се живее...

Interesno.Pozdravi!

ами така са решили, аз не харесвам нещата свързани със скъпоценните камъни, за мен е дивотия..Хората в тези страни не го броят за човеци.. Това е истината...

аз винаги се старая, а дали ми се получава винаги... едва ли, бих искал, но на-да-ли..:)
Нали знаеш, аз аватарите ги сменям като "здрасти";Р
Да, в този контекст е тъпо да се чувства зле човек, при положение естествено - да го осъзнава, ако ли не.. няма как.Да ние сме по-зле, имаме не-малко, а ревем всякаш нямаме нищо, но е човешко - винаги не ти стига, щом може да имаш повече... Онези се усмихват на дъвка, пробвай и ти... :)

Спокойно, ние тука нямаме норма, изоставащи няма:) Радвам се ,че намина:)
Да шаренки са, във всяко едно отношение и вечно усмихнати,рядко се ядосват на немотия, просто знаят да е част от тях и толкова...
Има един страхотен филм -"Вечният градинар" - така го превеждат, с Ралф Файнс и мадамата от "Враг пред портите", там има доста пояснения за мизерията в Африка:)

Мерси!Поздрави

да съм тук и да почета нещо спокойно...

:) Нещо такова, мерси за оценката

тая мадама да не е моето Марго, ама в друг пространствено-времеви континиум?
:))

Аахахха, не се бях замисля!Да ти кажа може, те жените са такива, цепят мрака и пространството :)) Виж в следващата част,която вече метнах:) Ако я познаеш- казвай;)

Като се прибера у дома, ще я прочета. Аз, понеже съм луд, съм все още на работа. :)))))
Де да имах твоята продуктивност!

ами един ден ще си богат:)
А аз писател, макар че има опция,вече да съм
В кръга на шегата:)
Отивам да чета при теб:)
А ти си бачкай