За този блог
Гласове: 2952
Блогрол
Постинг
17.08.2011 21:26 -
Шарже д'афер( Заредено оръжие)(втора част)
Автор: dmv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9503 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2011 00:34
Прочетен: 9503 Коментари: 34 Гласове:
23
Последна промяна: 18.08.2011 00:34
Провирах се със завидна бързина,въпреки теснотията и раздвоеното ми внимание да следя хем нея,хем околността.Боклуците и стълбите опасващи околните постройки не успяваха да ми попречат.Бях се съсредоточил до краен предел,защото добре си спомнях "двата удара" в гърдите си след стрелбата Й,което за малко да ми коства животеца и знаех - няма как да е безопасно,явно добре обучен човек стоеше срещу ми! Движеше се със завидна скорост и сменяше посоките светкавично,което със сигурност значеше да познава терена.Явно ме водеше на накъде..
Не беше разумно,естествено,да я следвам "на сляпо",но исках да разбера пък. Нито веднъж не ми се откри пролука за стрелба.Не бих и стрелял пръв,само в краен случай може би,поне така си мислех.Предпочитах да я хвана и получа точни отговори на някои въпроси с двуседмична давност,макар и да знаех доста за нея.Известно ми бе следното вече,след разговора с мойте "познати" - беше бивш агент на ЦРУ,а сега работеше за частна нефтена корпорация,чиято дейност беше повсеместна и във всяка точка на света.Чудно какво ли искаше от мен,след като вече не беше за нефт работата?!
Не беше трудно да свържа нещата и да се сетя,че все още е на активна служба,просто е минала в частния сектор на "Компанията".Не знаех име,но не ми и трябваше,щеше да си го каже и сама,само да я настигнех,поне така си мислех..
Зави зад един ъгъл,а след секунди и аз...и се озовах на малко площадче,а нея не я виждах никъде.Не спрях, а го прекосих бързо,за да не ставам евентуална мишена,оставайки на място.Движейки се по усет,поех по една от преките,в която видях да се търкаля пластмасова кутия,а нямаше никой,значи беше тръгнала нататък.
Тъкмо правех поредната крачка и усетих пистолет в тила си,леко встрани.Замръзнах,минаха стотни от секундата,а всякаш цяла вечност се процеждаше през тялото ми.В такива моменти мозъкът няма време да работи.Решенията се взимат от условните рефлекси, които са изграждани с годините.
Погледнах с крайчето на окото си как се подсмихва и пръстът Й натиска спусъкът,но бавно..
Чух детски глас наблизо,което предполагам я разсея за момент..и аз се възползвах.Завъртях се с най-голямата си възможна бързина,но се оказа едва достатъчно да избегна куршума.Тя отби пистолетът ми с прецизен,мълниеносен удър.Но годините тренировка си казаха думата - същевременно един от ножовете ми,скрити чинно в ръкава,се беше появил,по-скоро инстинктивно в другата ми ръка,но успях да я "перна през китката",след което тя изпусна и своето огнестрелно оръжие.Съвсем плитко я бях "резнал",но свърши работа.Не мина секунда и в другата й ръка обаче.. се беше появил също нож.
Явно двубоят щеше да е на живот и смърт,но щеше да се реши в ръкопашна схватка! Трябва да знаете нещо за боя в близост - когато сте на сантиметри един от друг,няма значение нищо друго освен реакциите.Следователно бях в по-неизгодната позиция,защото вече бях установил,че бе по-бърза от мен.А нямаше как и да отстъпя - щеше да ме убие в гръб!
Отново тази полу-усмивка! След това последва мълниеносна атака.Върху ми се засипаха поредица удари,които едвам успявах да отбия,повечето време машинално!
Вече имах няколко червени резки по себе си. Не бях срещал такъв страховит противник,никога досега! Змия! Буря!
Прецених набързо - след известно време щях да съм се уморил и следователно мъртъв,така че предприех единствения възможен ход - вкопчих се в нея и битката се превърна в прегръдка,украсена с къси и отсечени удари,китка в китка,крак о крак,нещо като любовна игра,но смъртоносна.Това отложи неизбежната ми кончина,но само временно.
Видях лъч надежда.Познавах стила й! Беше смъртоносна смесица от няколко вида кунг-фу,но основно ползваше Ба-гу-а. И това ме спаси.Тъй като това бойно изкуство се базира на употребата от кинетичната енергия от противниковите удари, следователно,ако спреш за момент,когато не очаква отсрещната страна - губи се равновесие.Сторих го.За кратко,но достатъчно дълго тя да залитне и аз да я изритам в бедрото с върха на обувката си ,в която бе инсталиран автоматичен нож.Получи се.Бяхме се раздалечили на около два метра един от друг,а от крака й се процеждаше алено петно през разреза на панталона,но не достатъчно бързо,което значеше - не съм уцелил артерия.
Погледна ме,усмихна се за пореден път проклетницата и ми каза - "next time",след което се шмугна в близката улица и изчезна със скоростта на мълния.Не го очаквах,а и нямах сили да я гоня повече,така че я оставих да се махне.След като се уверих,че няма да се върне,събрах пистолетите и внимателно се отправих към мястото с джипа.Отне ми половин час! Скочих вътре и казах на Жорж да се "умита" незабавно към някой хотел,а аз се отпуснах - после шях да анализирам станалото.Сега просто исках да се отпусна,едвам избегнал онази с косата...
Следва
Не беше разумно,естествено,да я следвам "на сляпо",но исках да разбера пък. Нито веднъж не ми се откри пролука за стрелба.Не бих и стрелял пръв,само в краен случай може би,поне така си мислех.Предпочитах да я хвана и получа точни отговори на някои въпроси с двуседмична давност,макар и да знаех доста за нея.Известно ми бе следното вече,след разговора с мойте "познати" - беше бивш агент на ЦРУ,а сега работеше за частна нефтена корпорация,чиято дейност беше повсеместна и във всяка точка на света.Чудно какво ли искаше от мен,след като вече не беше за нефт работата?!
Не беше трудно да свържа нещата и да се сетя,че все още е на активна служба,просто е минала в частния сектор на "Компанията".Не знаех име,но не ми и трябваше,щеше да си го каже и сама,само да я настигнех,поне така си мислех..
Зави зад един ъгъл,а след секунди и аз...и се озовах на малко площадче,а нея не я виждах никъде.Не спрях, а го прекосих бързо,за да не ставам евентуална мишена,оставайки на място.Движейки се по усет,поех по една от преките,в която видях да се търкаля пластмасова кутия,а нямаше никой,значи беше тръгнала нататък.
Тъкмо правех поредната крачка и усетих пистолет в тила си,леко встрани.Замръзнах,минаха стотни от секундата,а всякаш цяла вечност се процеждаше през тялото ми.В такива моменти мозъкът няма време да работи.Решенията се взимат от условните рефлекси, които са изграждани с годините.
Погледнах с крайчето на окото си как се подсмихва и пръстът Й натиска спусъкът,но бавно..
Чух детски глас наблизо,което предполагам я разсея за момент..и аз се възползвах.Завъртях се с най-голямата си възможна бързина,но се оказа едва достатъчно да избегна куршума.Тя отби пистолетът ми с прецизен,мълниеносен удър.Но годините тренировка си казаха думата - същевременно един от ножовете ми,скрити чинно в ръкава,се беше появил,по-скоро инстинктивно в другата ми ръка,но успях да я "перна през китката",след което тя изпусна и своето огнестрелно оръжие.Съвсем плитко я бях "резнал",но свърши работа.Не мина секунда и в другата й ръка обаче.. се беше появил също нож.
Явно двубоят щеше да е на живот и смърт,но щеше да се реши в ръкопашна схватка! Трябва да знаете нещо за боя в близост - когато сте на сантиметри един от друг,няма значение нищо друго освен реакциите.Следователно бях в по-неизгодната позиция,защото вече бях установил,че бе по-бърза от мен.А нямаше как и да отстъпя - щеше да ме убие в гръб!
Отново тази полу-усмивка! След това последва мълниеносна атака.Върху ми се засипаха поредица удари,които едвам успявах да отбия,повечето време машинално!
Вече имах няколко червени резки по себе си. Не бях срещал такъв страховит противник,никога досега! Змия! Буря!
Прецених набързо - след известно време щях да съм се уморил и следователно мъртъв,така че предприех единствения възможен ход - вкопчих се в нея и битката се превърна в прегръдка,украсена с къси и отсечени удари,китка в китка,крак о крак,нещо като любовна игра,но смъртоносна.Това отложи неизбежната ми кончина,но само временно.
Видях лъч надежда.Познавах стила й! Беше смъртоносна смесица от няколко вида кунг-фу,но основно ползваше Ба-гу-а. И това ме спаси.Тъй като това бойно изкуство се базира на употребата от кинетичната енергия от противниковите удари, следователно,ако спреш за момент,когато не очаква отсрещната страна - губи се равновесие.Сторих го.За кратко,но достатъчно дълго тя да залитне и аз да я изритам в бедрото с върха на обувката си ,в която бе инсталиран автоматичен нож.Получи се.Бяхме се раздалечили на около два метра един от друг,а от крака й се процеждаше алено петно през разреза на панталона,но не достатъчно бързо,което значеше - не съм уцелил артерия.
Погледна ме,усмихна се за пореден път проклетницата и ми каза - "next time",след което се шмугна в близката улица и изчезна със скоростта на мълния.Не го очаквах,а и нямах сили да я гоня повече,така че я оставих да се махне.След като се уверих,че няма да се върне,събрах пистолетите и внимателно се отправих към мястото с джипа.Отне ми половин час! Скочих вътре и казах на Жорж да се "умита" незабавно към някой хотел,а аз се отпуснах - после шях да анализирам станалото.Сега просто исках да се отпусна,едвам избегнал онази с косата...
Следва
Naistina izbegnal onazi s ,,kosata,,...
цитирайГледай я ти! По-опасна, отколкото можех да си представя :)
цитирайКакво ли ти е подготвила за next time, направо не ми се мисли. Ама ти си нащрек, нали :)?
цитирайinjir написа:
Naistina izbegnal onazi s ,,kosata,,...
Баш така ми изглежда и на мен!
кажи й жена:)
цитирай!!!
цитирайДа й кажа, ама ме е страх. Аз не мога да се бия :)
цитирайНищо, ти й кажи, аз ще се бия... не се притеснявай:)
цитирайКазвай тогава къде е, че да й кажа каквото имам за казване :))) Ти бъди наоколо и в готовност :)))
цитирайДЕйствай,ако намине,кажи й ,че я чекам в хотела...:)
Отивам да спя,ако намине ми кажи!
цитирайОтивам да спя,ако намине ми кажи!
Ще ти звънна по сателитния.
А ако не мине?
цитирайА ако не мине?
Късметлия си, че косата само леко те е охлузила :) Но се пази... :)
цитирайДа коментирам ли изобщо? Ножове, бързина... :)))
цитирайами неслучайно са изпратили него там.. :)
цитирайТой dmv знае за какво говоря.
:)))
цитирай:)))
верно бе, преставяш ли си да е тя, еби му меча, направо се сливат нещата:)
Дам,знам:)
цитирайДам,знам:)
dorichela написа:
Късметлия си, че косата само леко те е охлузила :) Но се пази... :)
Абе, човек с вас жените.. никога не знае:Р.Всичките имате коси...къде наточени,къде сресани..:Р
dmv написа:
Абе, човек с вас жените.. никога не знае:Р.Всичките имате коси...къде наточени,къде сресани..:Р
dorichela написа:
Късметлия си, че косата само леко те е охлузила :) Но се пази... :)
Абе, човек с вас жените.. никога не знае:Р.Всичките имате коси...къде наточени,къде сресани..:Р
Трябва им само тласък, някакъв импулс само, за да заприличат на препълнена автоцистерна без спирачки, изтървана по нанадолнището.
:))
becksss написа:
Трябва им само тласък, някакъв импулс само, за да заприличат на препълнена автоцистерна без спирачки, изтървана по нанадолнището.
:))
dmv написа:
Абе, човек с вас жените.. никога не знае:Р.Всичките имате коси...къде наточени,къде сресани..:Р
dorichela написа:
Късметлия си, че косата само леко те е охлузила :) Но се пази... :)
Абе, човек с вас жените.. никога не знае:Р.Всичките имате коси...къде наточени,къде сресани..:Р
Трябва им само тласък, някакъв импулс само, за да заприличат на препълнена автоцистерна без спирачки, изтървана по нанадолнището.
:))
Абсолютно, хубаво сравнение, а като се сблъскат с нещо... следва взрив, който всеки помни докле е жив ... Се за коси става въпрос, едната е мека коприна, другата черен и хладен метал, който да отсече нечия нещастна глава...
А бе, мамата сийбало то!!!
Но не можем без жени. Специално аз съм мъртъв, ако нема жени около мен.
:)))
цитирайНо не можем без жени. Специално аз съм мъртъв, ако нема жени около мен.
:)))
логично,както казва Турбото : "Елате ми повече"
Няма нормален мъж без да иска около 400 в харем, ама да не го занимават след "игрите", дали е възможно?!
Ако да, то това би било... Раят?!:)))
цитирайНяма нормален мъж без да иска около 400 в харем, ама да не го занимават след "игрите", дали е възможно?!
Ако да, то това би било... Раят?!:)))
от името на рошавите жени... не сме нито наточени, нито сресани.. Но за другите си прав :)
цитирайОт името на мъжете - приемам да ви има ;РР Всичките вкупом....
цитирайcecka1504 написа:
Ще ти звънна по сателитния.
А ако не мине?
А ако не мине?
Успах се, дойде ли или чекаме..
Ти си я уплашила;Р
Чекаме :)
А! Да бе, аз да не съм плашило :)))
цитирайА! Да бе, аз да не съм плашило :)))
cecka1504 написа:
Чекаме :)
А! Да бе, аз да не съм плашило :)))
А! Да бе, аз да не съм плашило :)))
Еми ти се навираш да я пъдиш и чакаш,аз не съм те цанил!:Р
Не е за неопитни бойци тая работа...
Е, чакай сега - ти предложи. Аз ти казах, че ме е страх :)
цитирайДобре ,изяснихме се..:)
цитирайСтигна се и до първа кръв, и до първи страсти. Малии, добре че са ножовете в обувките, че не ми се мисли докъде можехте да стигнете, както я бяхте подкарали, ахахахах
Скоро ще трябва да слагаш червена точка +18, м?
Какво повече да кажа, освен, че чакам с нетърпение...
цитирайСкоро ще трябва да слагаш червена точка +18, м?
Какво повече да кажа, освен, че чакам с нетърпение...
ДА, обезателно ще, когато и "резна" гръкляна, :РРР или тя моя ахахаха
цитирайтрябва да е преди това...
Пююю, и въображение значи. Къш, къш :РР
ПП: С риск да прозвуча малко, съвсем малко неприлично, сега схванах и заглавието, ахахахах, сори, днес просто се хиля от сутринта, други са виновниците, не мога да се овладея :)))))
цитирайПююю, и въображение значи. Къш, къш :РР
ПП: С риск да прозвуча малко, съвсем малко неприлично, сега схванах и заглавието, ахахахах, сори, днес просто се хиля от сутринта, други са виновниците, не мога да се овладея :)))))
Ще ти мине, главата в кофа студена и бистра водица...и ше олаби напрежението на мозъчната кора аахахахаха:РРРРР
цитирайОк, ще те послушам и ще споделя за ефекта, ако не се сетя за по-добри начини ;)) :РРР
цитирайДА, след тежка нощ, идеално ..не случайно съм нинджа ахахахахахах
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
