За този блог
Гласове: 2952
Блогрол
Постинг
06.08.2011 15:36 -
Шарже д'афер(Герои и Загубили)(част 2)
Автор: dmv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4925 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2011 09:14
Прочетен: 4925 Коментари: 14 Гласове:
27
Последна промяна: 07.08.2011 09:14
".... Искате да бъдете герои...просто ме следвайте!...."
Събудих се замаян! Нямам идея колко дълго съм бил в безсъзнание...или е било шок,в който съм загубил ориентация и сетивата си за някакво време...Предположих,че е било взрив,избухнал недалеч от мен! Окопитих се,нямаше време за размисъл.Огледах се наоколо и бях изненадан от случващото се..."Джагад" бяха отблъснати..поне временно...По-късно научих,че умопомрачаващата ми лудост е дала сили на защитниците и в пристъп на всеобщо безумие...са изтласкали изродите извън пределите на селото.Понякога има и такива моменти - макар и временно Доброто взима превес над Злото или поне има шанс да го направи...
Лошото е,че се прегрупираха и щяха да се върнат..Видях ги на около километър извън.Бяха им дошли подкрепления през времето на оттеглянето,битката беше предрешена!Kогато се върнеха,е реших - жив няма да ме хванат!...
Жорж дойде и ми съобщи,че сега е моментът да се "изпаряваме",защото въпреки огромната си бройка,нападателите имат непокрит периметър и можем да се измъкнем,но аз не исках да оставя нещата така,просто нямаше да понеса да загинат повече хора,а аз да съм избягал..
Нямах идея какво да сторя,докато една майка не дойде и просто подаде детето си към мен на ръце..Беше малко,не повече от три годишно...Гледаше с живи и любопитни очи...Разбрах не-изказаната й молба..Желаеше да го спасим,по някакъв начин,погледът й беше суров и молещ..едновременно...Нямах идея какво да сторя,понеже в проклетото село имаше ооло 200 деца по това време.Кой може да реши,кой да живее или умре?!Кой е способен на това?!?!...
В този момент почнаха да падат снарядите от минохвъргачките наоколо.Отваряха се огромни кратери,хвърчаха части от човешки тела..Хората започнаха да се щурат наоколо в страшна паника...Грабнах детето от майка му и затичах в посока на колите,като крещях на всички езици,които говоря,да съберат колкото може повече деца и поне тях да измъкнем с превозните средства,а аз вече бях взел решение да остана и да видя.."края"..
Изневиделица се поияви Главатарят на бунтовниците и ми заобеснява,на развален английски,да се махаме бързо,защото след огънят от минохвъргачките..щяла да дойде втората "вълна",а те нямало да удържат! Аз почнах да обеснявам,че не мога да се махна и няма да оставя хората...Той ме погледна и каза:"Живей..ти помогнеш..живееш...Разказваш на света и осигуриш оръжие..така наша жертва не остане напразна"...Никога няма да го забравя,копелето гадно ми се усмихна!!!Това може да го направи само силен човек...
Те знаеха,че ще умрат..но знаеха и друго - аз бях надежда за тях,ако оживея и им осигуря оръжия,много други села щяха да удържат и бият с равни сили срещу "Джагад"..
Съгласих се след 1 минута вътрешна борба,той имаше право,но казах,че без децата няма да тръгна...Видях благодарност в очите му.Последва кимване!
След десетина минути четирите пикапа и Паджерото бяха претъпкани с хлапета.Жорж беше с първата кола,а аз бях ариергарда с някакво старо Дайхацу...Разбрахме се да караме и да не спираме каквото и да става и така до границата.Взехме си сбогом с оставащите.След това..ми е трудно да опиша какво последва...
Още ми е като сън....120 км в час..пясък...стрелящи по нас...Прах...Горящ пикап,вривен от базука...Повече не помня...
Знам само,че след 8 часа оставихме децата в един бежански лагер,с ясното съзнание,че вече са сираци,но поне живи..Не се чувствах добре...Подозирах какво се е случило,на тези,които бяха останали да ни прикрият след нашето потегляне...Но поне 132 невръстни живота бяха спасени...Понякога и толкова малко..е много..или поне нещо...
Надежда,макар и малка,прокрадваща се насред пясък,петрол и кръв...
След 2 дена пристигнахме в покрайнините на Джуба мълчаливо...
Следва
Събудих се замаян! Нямам идея колко дълго съм бил в безсъзнание...или е било шок,в който съм загубил ориентация и сетивата си за някакво време...Предположих,че е било взрив,избухнал недалеч от мен! Окопитих се,нямаше време за размисъл.Огледах се наоколо и бях изненадан от случващото се..."Джагад" бяха отблъснати..поне временно...По-късно научих,че умопомрачаващата ми лудост е дала сили на защитниците и в пристъп на всеобщо безумие...са изтласкали изродите извън пределите на селото.Понякога има и такива моменти - макар и временно Доброто взима превес над Злото или поне има шанс да го направи...
Лошото е,че се прегрупираха и щяха да се върнат..Видях ги на около километър извън.Бяха им дошли подкрепления през времето на оттеглянето,битката беше предрешена!Kогато се върнеха,е реших - жив няма да ме хванат!...
Жорж дойде и ми съобщи,че сега е моментът да се "изпаряваме",защото въпреки огромната си бройка,нападателите имат непокрит периметър и можем да се измъкнем,но аз не исках да оставя нещата така,просто нямаше да понеса да загинат повече хора,а аз да съм избягал..
Нямах идея какво да сторя,докато една майка не дойде и просто подаде детето си към мен на ръце..Беше малко,не повече от три годишно...Гледаше с живи и любопитни очи...Разбрах не-изказаната й молба..Желаеше да го спасим,по някакъв начин,погледът й беше суров и молещ..едновременно...Нямах идея какво да сторя,понеже в проклетото село имаше ооло 200 деца по това време.Кой може да реши,кой да живее или умре?!Кой е способен на това?!?!...
В този момент почнаха да падат снарядите от минохвъргачките наоколо.Отваряха се огромни кратери,хвърчаха части от човешки тела..Хората започнаха да се щурат наоколо в страшна паника...Грабнах детето от майка му и затичах в посока на колите,като крещях на всички езици,които говоря,да съберат колкото може повече деца и поне тях да измъкнем с превозните средства,а аз вече бях взел решение да остана и да видя.."края"..
Изневиделица се поияви Главатарят на бунтовниците и ми заобеснява,на развален английски,да се махаме бързо,защото след огънят от минохвъргачките..щяла да дойде втората "вълна",а те нямало да удържат! Аз почнах да обеснявам,че не мога да се махна и няма да оставя хората...Той ме погледна и каза:"Живей..ти помогнеш..живееш...Разказваш на света и осигуриш оръжие..така наша жертва не остане напразна"...Никога няма да го забравя,копелето гадно ми се усмихна!!!Това може да го направи само силен човек...
Те знаеха,че ще умрат..но знаеха и друго - аз бях надежда за тях,ако оживея и им осигуря оръжия,много други села щяха да удържат и бият с равни сили срещу "Джагад"..
Съгласих се след 1 минута вътрешна борба,той имаше право,но казах,че без децата няма да тръгна...Видях благодарност в очите му.Последва кимване!
След десетина минути четирите пикапа и Паджерото бяха претъпкани с хлапета.Жорж беше с първата кола,а аз бях ариергарда с някакво старо Дайхацу...Разбрахме се да караме и да не спираме каквото и да става и така до границата.Взехме си сбогом с оставащите.След това..ми е трудно да опиша какво последва...
Още ми е като сън....120 км в час..пясък...стрелящи по нас...Прах...Горящ пикап,вривен от базука...Повече не помня...
Знам само,че след 8 часа оставихме децата в един бежански лагер,с ясното съзнание,че вече са сираци,но поне живи..Не се чувствах добре...Подозирах какво се е случило,на тези,които бяха останали да ни прикрият след нашето потегляне...Но поне 132 невръстни живота бяха спасени...Понякога и толкова малко..е много..или поне нещо...
Надежда,макар и малка,прокрадваща се насред пясък,петрол и кръв...
След 2 дена пристигнахме в покрайнините на Джуба мълчаливо...
Следва
Следващ постинг
Предишен постинг
за теб и делата ти :)
цитирайНе знам какво е да си сирак, но знам какво е да си жив.....
цитирайsestra написа:
за теб и делата ти :)
Дам...
dorichela написа:
Не знам какво е да си сирак, но знам какво е да си жив.....
И това е нещо:)
"Понякога има и такива моменти - макар и временно Доброто взима превес над Злото или поне има шанс да го направи..."
Знаеш ли, Дориан, дължа ти извинение. Предишният ми коментар за продажбата на оръжие. Оръжието е необходимо. Докато има хора, ще има и оръжие. Оръжие в ръцете на доброто. Няма друг начин да се противостои на злото понякога. Особено там "насред пясък, петрол и кръв..." Е, може и да има. В поетични утопии. Здравей!
цитирайЗнаеш ли, Дориан, дължа ти извинение. Предишният ми коментар за продажбата на оръжие. Оръжието е необходимо. Докато има хора, ще има и оръжие. Оръжие в ръцете на доброто. Няма друг начин да се противостои на злото понякога. Особено там "насред пясък, петрол и кръв..." Е, може и да има. В поетични утопии. Здравей!
Радвам се да сме на едно мнение:)
Здравей!
цитирайЗдравей!
Ах, ти! Чудесни идеи ти се раждат в главата. Интересно ми е да се отбивам тук.
Специални поздрави!
цитирайСпециални поздрави!
Както се казва..правим каквото можем..става каквото си иска...
Поздрави и за теб!
цитирайПоздрави и за теб!
Разказ, който хваща за гърлото. Пораженията от една война са огромни и няма парична стойност, която да компенсира погубените животи на мъже, жени и ДЕЦА.
Поздрави за героите, за спасителите на ЖИВОТ !!!
цитирайПоздрави за героите, за спасителите на ЖИВОТ !!!
Всъщност е цяла поредица за Източна Африка:)
Истината,колкото и тъжна да е тя,е всъщност...има прекалено много хора по земята..Така намаляват бройката - воини,глад,геноцид,болести...Гадовете!Има високо-стоящи,които решават,кой и какво..Богоподобни или мислещи се за такива!Права си,няма кой да компенсира ничий живот,няма какво,особено на загубилите го в безумието на геноцид като ДАРФУРСКИЯ!!!Този обаче е особен,не е просто изтребление,това е много повече..там се унищожава всичко,всеки знак,че е имало нещо на дадено място,свързано с нилотците обитаващи района....
цитирайИстината,колкото и тъжна да е тя,е всъщност...има прекалено много хора по земята..Така намаляват бройката - воини,глад,геноцид,болести...Гадовете!Има високо-стоящи,които решават,кой и какво..Богоподобни или мислещи се за такива!Права си,няма кой да компенсира ничий живот,няма какво,особено на загубилите го в безумието на геноцид като ДАРФУРСКИЯ!!!Този обаче е особен,не е просто изтребление,това е много повече..там се унищожава всичко,всеки знак,че е имало нещо на дадено място,свързано с нилотците обитаващи района....
Не знам, ако бях в подобна ситуация, как бих реагирала, но за децата човек убивам!
цитирайДано не ти се налага да разбираш..никога!:)
цитирайНе ща и да разбирам :)
цитирайДа,там обаче хората знаят всеки ден за всички лайняни неща,които ние не си и мислим,че ги има...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
