"Трагедията е отражението на живота ни,често..."
  
Главата съдържа насилие!!!                                        

   Бяха изминали само дванайсет минути...откакто започна нападението над селото и около два часа...откакто беше почнала срещата ми с бунтовническия главатар и тъкмо се канех да тръгваме с Жорж(честно казано,аз бях доволен от сключената сделка,не заради парите и изпълненото поръчение,а понеже цената беше добра за тях...колко странно е да си доволен,че продаваш оръжие,с пълното съзнание,че ще умрат хора от него,но да се радваш,че други ще оцелеят благодарение на това.Определено съм на страната на бунтовниците,няма как да съм безпристрастен..с оглед на видените и чути зверства),когато на хоризонта се появиха местните арабски милиции,подкрепяни от Суданското правителство естествено,с оглед изтреблението на коренното ("черно") население на провинция ДАРФУР!   
  "Джагад",както се наричаха,бяха свирепи(канибализмът не им беше чужд,някакво глупаво поверие за вземане на силата от мъртвия,посредством изяден мозък,генитали и сърце).Когато и да дойдеха в някой град или селище,или пък дори бежански лагер(често явление)..живите завиждаха на умрелите...а думата "геноцид" придобиваше смешно значение,съотнесено към деянията им...
   Естествено Суданското правителство отрича да има такова нещо като ГЕНОЦИД и е вярно - това е заличаване на следите от съществуването на "черните" в провинцията,не само изтреблението им,всячески,да не остане камък върху камък,да няма нищо като знак за тях!Даже се стига дотам - да се унищожава почвата,така щото други да не се заселят и обработват земята!А причините са прости - въжделенията на ДАРФУРЦИ за НЕЗАВИСИМОСТ! Само дето има малко ПЕТРОЛ и някой ценни суровини там,така че няма отказване и даване дори на АВТОНОМИЯ.Никакви религиозни конфликти няма,макар че опити за такова тълкувание съществуват! "Черните" са и христяни,и мюсюлмани,а голяма част са просто "анималисти"...Същото важи за арабите - има всякакви вярвания всред тях..Конфликтът е расов,не религиозен,а "Западните "сили"" нямат сметка да признаят тези...страшни деяния и да ги осъдят(правят го само хуманитарни организации),защото имат концесии.Та и затова тази ситуация продължава десетилетия...Там липсва всичко - вода,храна,медикаменти...Е излъгах,не-всичко - оръжия бол,всякакви,от такива да ви одерат жив,та до гаубици,само пари да имаш и получаваш изобилие...После политика звучала гордо...
   Бяха "долетели" внезапно,някъде с около трийсетина пикапа и джипове,натъпкани с бойци.В няколко имаше тежки картечници,които откриха "огън" почти моментално с появяването си...Не по-малко от петстотин човека наброяваха нападателите...
   В ответ -  бунтовниците бяха само четиридесет,най-много петдесет и  около двеста местни мъже от селото...А и не много добре въоръжени..Предимно с ловни пушки!
   Оловният "град" от тежкото и леко въоръжение на нападателите... ,който се сипеше навред,вече "жънеше" своята "реколта"..Из селото се стелеха няколко десетки безжизнени трупове,предимно на жени работещи по околните градини,опитващи се отчаяно да се доберат до крайните колиби..
   След първоначалното объркване обаче,въпреки зловещият вой на уплашените деца,свистенето на куршуми и отчаяни женски писъщи,се оформи импровизиран защитен "вал" и започна ответна стрелба.След няколко минути първите четири пикапа влязоха в селото и нападателите започнаха да обикалят от колиба на колиба и да избиват наред,а битката се превърна в ръкопашен бой със защитниците...
   Пестяха патрони нападателите или просто им беше кеф да секат с ножове и мачете...Изроди...
   И всичко това,ние просто наблюдавахме от прикритието си,където ни отведоха,в другият край на селото,понеже бяхме твърде ценни за каузата им,за да допуснат да загинем с Жорж,особено след успешната сделка...
   Можеха да пожертват 1000 души,но не и някой ,който да ги снабди с оръжие..Чакаха удобна "пролука" да ни изведат. с четирите джипа,с които бяха дошли..
   Бях ужасен,признавам(какво ли не ми се е случвало,но такова нещо изненадва дори и най-"претръпналите") и исках час по-скоро да се махна.....но нещата станаха друго ядче...Две последователни случки в рамките на двайсет секунди решиха вместо мен!!!
   Първо видях как един от "Джагад"-ите посече малко момиченце с огромно мачете и изрита безжизненото й тяло,а след секунди,малко по- голямо момче,явно братчето й,изхвърча от сламената колиба в близост,явно видяло предходната случка и обезумяло от ставащото,то промуши убиеца с копие в корема и без да се бави затича към други двама наблизо.Това което последва беше страшно.Дупучиха го с куршуми,но то тичаше към тях...Спря едва на два метра от тях,когато вече не приличаше на човешко същество,а само една... сякаш парцалива кукла...
   После не помня точно какво се случи,нито какво ми е минало точно през главата,но не издържах да гледам повече безучастно,беше сякаш..вихър..смътни проблясъци от "Стечкин"-ът..презареждане...два трупа...Нож в гърлото на друг трети,попаднал наблизо в лош момент...Буря се вихреше...Смеех се ....всеки труп ме правеше по-силен..Не ми пукаше..Щом ще се мре..нека е тук,нека децата на Дарфур да бъдат отмъстени...Лудостта е лудост,но само когато е неоправдана..Само се чудех едно,кръвта по мен дали е моя или чужда..не,че да имаше значение някакво,щях да умирам така или инак,това беше ясно,въпрос на време кога някой автоматичен откос щеше да ме изненада фатално...
  Но годините тренировки си казаха своето...Движех се като мълния ..из Серпентините на пътя към Смъртта...Знаех..нямаше шанс за измъкване...беше ме страх да умра,но жаждата за мъст и опиянението от това...да си жив все още,въпреки че не би трябвало...взимаха връх и просто убивах...един след друг...изрод след изрод....
В някакъв последващ момент..чух взрив прекалено близко до себе си...и после стана тъмно....

Следва

Баталните сцени са сериозни. И жестоки.
Очакваме да просветне.

Да си призная - жестокостите с децата ми дойдоха малко в повече (въпреки предупреждението, че текстът съдържа насилие).

направо си се съизмерваш с Дистърбд по сила на внушение. Сещам се за още един куп техни шедьоври, подходящи тук.

Светът е жесток,за мое съжаление не е цветя и рози..а кръв и пари...

Затова написах,че съдържа насилие!
Зя да не чуя после,че съм изрод,шото истината е така...там хората умират за нищо...

ДА,те са си социално ангажирана група:)
Има,права си,но за после...

Какви ли ще са тогава онези, които избиват деца?

не се примиряваш и действаш,това го може всеки,макар и с малко!

Тоест?

Набрал си им...

ПП: Свободата и независимостта, или поне стремежът към тях, вероятно са заплатени с най-много кръв в човешката история. Но винаги си струва. Всяка капка. Може би именно защото в другия край на везните стоят амбициите за надмощие, за заграбване, за поробване, безпределна жестокост, цинична алчност и пълното бездушие.

Поздрави! Успя да кажеш страшно много...

радвам се,ако съм успял,значи доста неща се опитах да втъкна,дано да са ясни идеите ми зад разказа...
Права си..но децата не длъжни да страдат,те са невинни,да бъдат избивани зверски е изродщина,не могат да се защитят...
Не ме кефи да знам,че някъде умират човешки същества по ужасен начин...за да карам колата си..
Така че с каквото мога и колкото...борба до сетен дъх,знам че е без-смислено,но няма мира...

Напротив. Това е кауза, за която си струва човек да живее. И да прави каквото и да е, дори най-малкото. Дори това, че не се бездейства е достатъчно като енергия, за да задвижи човешки души и съзнания и нещата да бъдат променяни. на това се крепи оцеляването на цялото човечество - на действия, участие, съучастие в защитата на онези, които биха могли да бъдат унищожени и асимилирани.

Поздрави, ДВМ!

ПП: Успял си

... който само пише за жестокостите към децата, как би следвало да се наричат тези, които наистина убиват деца?

Ами днес са те,ама утре някой може да реши и за нас това...тогава би било късно за реакция..така че...сега!
Поздрави и за теб!

Aми сигурно нечовешко същество!
Предполагам това е квалификацията..

Да, странно е, да си доволен,че продаваш оръжие - някой ще оцелеят, повече ще умрат, каузата е винаги чиста като метала. Още по-странно е да продаваш идеи. Да "подаряваш" свобода... Хубав текст. Братчето на посеченото с мачете момиченце, с копието в ръка е със силата на митологичен образ. Символ на Човекът Оръжие. Дали свободен и освободен, не знам. Но библейски. Поздрави!

Предполагам понякога има неща,заради които да умреш,както той,но пък винаги е гадно..предполагам,не съм умирал...
Ами каузите често се менят,както любовта...стока,веднъж добра,друг път развалена...

Поздрави!

Затова любов и стока са две неща, обречени на вечна раздяла. Аз те разбирам. Братчето с копието е по-живо от всяка смърт. Никога няма да забравя едно от последните пожелания на мой приятел, малко преди да умре: "Бъдете! Това е много повече от това да сте живи. И здрави." Вярвам в това оръжие. В копието на момчето. В любовта, която движи световете...:) И в твоето оцеляване! Чакам продължението. Здравей!

Скоро ще да е!
Здравей!

Znachi si bil izbran za tova. I za da go napishesh, makar che e dosta strashno, no e deistvitelnost i chast ot nashia svjat.Eto che i nie znaem veche za tova.Sigurno trjabva da e taka-da znaem.

ДА, на около 3000 км..тече страшен купон...с масови убийства...

Когато действаш така, сякаш няма какво да губиш, тогава силата е най-голяма......

Е да,само да не живееш така постоянно,че все някога ще ти е за...много последно...

брутално.
Ще сънувам кошмари!

Ne По-горе си пишеше,че съдържа насилие...Тази бруталност,там е само част от истината...Има неща,които въображението няма да ги приеме,че съществуват..Винаги можеш да извърнеш глава...Въпросът е дали трябва///

Изгледай този филм:"Tears of the Sun - Плачът на слънцето" ,с Брус Уилис.
Много силен,много тъжен и много близо до написаното от теб.

Благодаря за предложението:)
Но ще те разочаровам,гледах го през далечната 2004.Добре е направен като за игрален..Силен,но филмите за геноцида в Руанда са зловещи,гледай "Някъде през Април" и "Хотел Руанда"..После пак ще приказваме!
Поздрави!