За този блог
Гласове: 2952
Блогрол
Постинг
31.05.2011 22:40 -
Минерва
Автор: dmv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15485 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2011 00:29
Прочетен: 15485 Коментари: 40 Гласове:
17
Последна промяна: 28.10.2011 00:29
Из "Дневниците на Чалнатия"
- част 6 -
Пустинни цветя..
Няколко фрагмента от едно, "необикновено" писмо:
"Виждал ли си ти, пустинен залез или изгрев,чиято красота е безмерна и неземна?
Виждал ли си ти това,което другите не са,или само са мечтали да зърнат-пустинните цветя при заник слънце?Аз не съм,а ти?Има ли живот сред пясъци безмерни?Аз не съм сигурен,а ти?Какво е това,което може да оцелее там,където нищо не вирее?!Аз не съм сигурен,че има,а ти?.."
След тези встъпителни слова,следва една част,в която нещата ескалират:
"...Когато задуха Кемалът пустинен,всичко се покрива с пелена...А това е моментът,в който престава да съществува всичко,освен може би неизвестността.Животът виси на косъм.Пътниците от кервана гледат да се притаят,в някоя долчинка,зад камък,зад скала..Нищо не помръдва,освен безкрайната вълна от пясък,обливаща живите сега,а после,често мъртви същества.."
Спад в настроението,минорно става...След кратко объркване настъпва силен момент::
"Силата на вятъра става нереална,нищо не може да го спре,пясъкът се вихри със неземна сила и жули сякаш със шкурка.Пустошта ликува,оживява в бесен вихър..Животни и хора се душат в мрачна пелена.Златистото преди мигове,сега е мрачно,черно подобие на свят.Микроскопичните прашинки задръстват дробовете,драскат очи,щипят кожата....Лека полека,всички сили напускат окаяните същества,попаднали в смътоносния,пустинен "капан"..Нямат шанс,въпрос на време е да се случи неизбежното...да се предадат на гнева й.."
Абзац преди края:
"Няма надежда,един по един,те всички заспиват,в нежната прегръдка на смъртта, дoбре завити от вятъра,с мека постеля от прашинки,големи колкото мънички зрънца..Бурята се вихри още часове наред,след което внезапно всичко спира и изчезва.Въздухът престава да се движи..все едно никога не го е правил..Всичко наоколо е гладко,няма помен да е имало нещо повече от пясъчните дюни.."
Краят:
"След време,на това място,други керванджии виждат... неземно-красиви цветя,израстнали на ръба на дюна,само върху пясък,червени и лилави,обагрени и искрящи на фона,на жълто-червеникавия цвят на сега почващия изгрев!Знаят ги още като "цветята на Смъртта"..."
"_0
- част 6 -
Пустинни цветя..
Няколко фрагмента от едно, "необикновено" писмо:
"Виждал ли си ти, пустинен залез или изгрев,чиято красота е безмерна и неземна?
Виждал ли си ти това,което другите не са,или само са мечтали да зърнат-пустинните цветя при заник слънце?Аз не съм,а ти?Има ли живот сред пясъци безмерни?Аз не съм сигурен,а ти?Какво е това,което може да оцелее там,където нищо не вирее?!Аз не съм сигурен,че има,а ти?.."
След тези встъпителни слова,следва една част,в която нещата ескалират:
"...Когато задуха Кемалът пустинен,всичко се покрива с пелена...А това е моментът,в който престава да съществува всичко,освен може би неизвестността.Животът виси на косъм.Пътниците от кервана гледат да се притаят,в някоя долчинка,зад камък,зад скала..Нищо не помръдва,освен безкрайната вълна от пясък,обливаща живите сега,а после,често мъртви същества.."
Спад в настроението,минорно става...След кратко объркване настъпва силен момент::
"Силата на вятъра става нереална,нищо не може да го спре,пясъкът се вихри със неземна сила и жули сякаш със шкурка.Пустошта ликува,оживява в бесен вихър..Животни и хора се душат в мрачна пелена.Златистото преди мигове,сега е мрачно,черно подобие на свят.Микроскопичните прашинки задръстват дробовете,драскат очи,щипят кожата....Лека полека,всички сили напускат окаяните същества,попаднали в смътоносния,пустинен "капан"..Нямат шанс,въпрос на време е да се случи неизбежното...да се предадат на гнева й.."
Абзац преди края:
"Няма надежда,един по един,те всички заспиват,в нежната прегръдка на смъртта, дoбре завити от вятъра,с мека постеля от прашинки,големи колкото мънички зрънца..Бурята се вихри още часове наред,след което внезапно всичко спира и изчезва.Въздухът престава да се движи..все едно никога не го е правил..Всичко наоколо е гладко,няма помен да е имало нещо повече от пясъчните дюни.."
Краят:
"След време,на това място,други керванджии виждат... неземно-красиви цветя,израстнали на ръба на дюна,само върху пясък,червени и лилави,обагрени и искрящи на фона,на жълто-червеникавия цвят на сега почващия изгрев!Знаят ги още като "цветята на Смъртта"..."
"_0
Ден за размисъл- Трети март
Изявления на световни лидери за нуждата ...
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Изявления на световни лидери за нуждата ...
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Цветята винаги са неземно красиви, макар понякога да са "цветята на Смъртта".
цитирайНе съм си и представяла, че смъртта може да изглежда красива....
цитирайTe тези,растнат само върху трупове,казват били уникално красиви...:)
цитирайdorichela написа:
Не съм си и представяла, че смъртта може да изглежда красива....
Тази изглежда ли ти?:)
Така си го написал, че изглежда! Спокойствието след края.... Свалям шапка за написаното!!!
цитирайdmv написа:
Te тези,растнат само върху трупове,казват били уникално красиви...:)
dorichela написа:
Така си го написал, че изглежда! Спокойствието след края.... Свалям шапка за написаното!!!
Недей ше се възгордея и взема на сериозно:)
Пустинята е "синтез" от много неща,но най-вече борба:)Приличат си с житейския път на човек..
cecka1504 написа:
dmv написа:
Te тези,растнат само върху трупове,казват били уникално красиви...:)
Красотата принципно не се подчинява на смъртта,освен това,тези цветя са израз на кръговрата на живота,на новото начало,така казват арабите:)
Може би точно защото не се взимаш на сериозно ти се получават толкова добре нещата!! :)
Във всеки от нас има по една пустиня... със своите бури..
цитирайВъв всеки от нас има по една пустиня... със своите бури..
Може би си права-в човешката душа има и пустинни места,и цветя,озиси,в които да се оттегли също...бурите пък я каляват..много има,ние малко откриваме..:)
цитирайМалцина са тези, които са постигнали себепознанието. Питай някой за друг човек, ще видиш колко словоохотливо ще ти разкаже какъв е и що е. Попитай го за него самия и стой, че гледай.... Всеки носи маската на това, което иска да бъде...
цитирайМалцина са много,единици е още по-точно:)
ДА,ние често обесняваме на другите,какви са и какви не,но истината е,че не познаваме нашата си същност,та камо ли някой от другите...
Маската е това,което няма да бъдем ,а искаме..ако си това,което си,тогава си назащитен:)
Не мислиш ли?
цитирайДА,ние често обесняваме на другите,какви са и какви не,но истината е,че не познаваме нашата си същност,та камо ли някой от другите...
Маската е това,което няма да бъдем ,а искаме..ако си това,което си,тогава си назащитен:)
Не мислиш ли?
Аз смятам, че съм достатъчно истинска и достатъчно себе си, за да го забележат хората. Факта, че съм такава не винаги е бил в мой плюс, но когато е бил, винаги си е заслужавало. Не си ли на мнение, че ако си себе си е много по-лесно? Да намериш и други, които са себе си....
цитирайdorichela написа:
Аз смятам, че съм достатъчно истинска и достатъчно себе си, за да го забележат хората. Факта, че съм такава не винаги е бил в мой плюс, но когато е бил, винаги си е заслужавало. Не си ли на мнение, че ако си себе си е много по-лесно? Да намериш и други, които са себе си....
На мен определено ми е трудно,да кажа какъв съм,или какъв ме вижда народа,ако въобще ме вижда,но знам- хората най-често не гледат по-далече от носа си..уви...В този ред на мисли,да си истинска или не,зависи от твоето възприатие и само от него:)
Предпочитам да съм такава, каквато съм. С естествеността си печеля много повече, отколкото, ако се правя на нещо, което не съм.
А за теб... а и не само, аз търся винаги хубавото у хората. И го намирам.
цитирайА за теб... а и не само, аз търся винаги хубавото у хората. И го намирам.
Браво,късметлийка си ти!Аз хубаво намирам рядко,еле пък в хората:)..ама има,вярно си е:)Просто е безценно,ако намериш позитивното,дори и в буря..:)...
цитирайЗависи от ъгъла, фокуса, светлината... И най-вече от желанието!
цитирайdorichela написа:
Зависи от ъгъла, фокуса, светлината... И най-вече от желанието!
Е то винаги зависи...просто понякога светлината не стига да се види подходящото нещо за нас...и тнт,и тнт..:)
Само бабиното зорко око го улавя.)
Разпилените фрагменти са намерени.
Пъзълът е почти подреден.
Само музиката ми идва в повече.
Ако можеше да не тръгва автоматично.)
Друго си е мануално, нали?)
цитирайРазпилените фрагменти са намерени.
Пъзълът е почти подреден.
Само музиката ми идва в повече.
Ако можеше да не тръгва автоматично.)
Друго си е мануално, нали?)
да,можеш винаги да я спреш,но благодарение на музиката се получи тази история.Отдавна исках да напиша нещо подходящо за нея и това ,така наречено "писмо",си кацна на мястото..Така че клипът е виновен за писмото и е неотменна част..
Синтез викаш,улавяне..Може Баб,може..:)
Аз знаеш..В Пордим...на реката..пустиня на картичка..:)
цитирайСинтез викаш,улавяне..Може Баб,може..:)
Аз знаеш..В Пордим...на реката..пустиня на картичка..:)
аз съм крайно НЕ-синтетична личност :)
П.п. Сега виждам, че си написала Дориане, ама аз като видя Дори и се обаждам... Свиняаам са за намесата :)
цитирайП.п. Сега виждам, че си написала Дориане, ама аз като видя Дори и се обаждам... Свиняаам са за намесата :)
Да не доизказваш мисли.
Понякога минава за размърдване на малките сиви клетчици.
Понякога обаче води и до други пустини.
Където цветята не маркират угаснал живот.
Където мислите помръкват от излишество на пространство.
цитирайПонякога минава за размърдване на малките сиви клетчици.
Понякога обаче води и до други пустини.
Където цветята не маркират угаснал живот.
Където мислите помръкват от излишество на пространство.
babaelenica написа:
Да не доизказваш мисли.
Понякога минава за размърдване на малките сиви клетчици.
Понякога обаче води и до други пустини.
Където цветята не маркират угаснал живот.
Където мислите помръкват от излишество на пространство.
Понякога минава за размърдване на малките сиви клетчици.
Понякога обаче води и до други пустини.
Където цветята не маркират угаснал живот.
Където мислите помръкват от излишество на пространство.
Няма значение,мислите,когато са изказани,не винаги са добра идея,загадка трябва да има..
А друг път примерно,не маркират нищо...казват прости неща,ние търсим сложна схема в тях,а тя липсва...
Какво правиш в случаите, когато си разгадан?))
цитирайКато ми се случи,ще ти кажа,засега нямам информация по този въпрос...
цитирайУловката е там,
че дори да си разгадан,
ще отричаш без свян.
:)))
цитирайче дори да си разгадан,
ще отричаш без свян.
:)))
Би минало много време,за да се случи,а пък дотогава ще съм променил хиляди неща..така че излиза,че не се налага да отричам,тъй като няма как да се случи...;)
цитирайИ за реклама, май.
Но нека не превръщаме блога в чат.
Лека нощ, пазителю на тайните!
:)))
цитирайНо нека не превръщаме блога в чат.
Лека нощ, пазителю на тайните!
:)))
Ти да не си Екзюпери или Бодлер в едно!? При всички случаи го взимам с мен това цвете. Ще го пазя, обещавам... Ще го засадя внимателно и ще се грижа за него. При първия прочит снощи, ми прозвуча като мираж, в който може да влезнеш и да потънеш, НО преди 12ия час.:) Сега ми звучи притчово и реално, което е още по-силно, защото е ясно. Не умея да говоря, ако не е в стих. Аз си тръгвам само с една бяла пясъчна лилия. Царицата на пустинята:) И с "надежда"... Поздрави и ти благодаря за цветето!:)
цитирайПреплитат се красота и тъга , временното и вечното .
Благодаря !
цитирайБлагодаря !
babaelenica написа:
И за реклама, май.
Но нека не превръщаме блога в чат.
Лека нощ, пазителю на тайните!
:)))
Но нека не превръщаме блога в чат.
Лека нощ, пазителю на тайните!
:)))
Бабе,това си е мойта страничка,мога да я превърна и в кочинка:)Стига да го искам разбира се...Тук се приказва,чати,демагогства,демостенства дори(не,че има такъв глагол,горкият Демостен :))))Аз съм за свободата на словото и многократно изразяване.В разговора се ражда истината-ако мога да перефразирам така,известната римска поговорка!
не,не съм,нито то един от двамата..Бих добавил,че дори не съм фен на Екзюпери,но това е друга история:)
Те са си реални,както и пустинните бури в живота ни,връхлитащи внезапно,помитащи всичко,пречистващи ни до някакво,може би ново начало..
Радвам се че ти е харесало:)
цитирайТе са си реални,както и пустинните бури в живота ни,връхлитащи внезапно,помитащи всичко,пречистващи ни до някакво,може би ново начало..
Радвам се че ти е харесало:)
Имам много до "майстор на перото",ако това има стойност някаква в днешно време,при духовния "трап",в който сме попаднали..:)
Прекалено висока оценка ми даваш,сърдечно благодаря!
Аз си мисля знаеш ли какво,няма вечно и временно,само смяна на сезоните,до края на времето:))
Виж,пустинята наистина е прекрасна:)
цитирайПрекалено висока оценка ми даваш,сърдечно благодаря!
Аз си мисля знаеш ли какво,няма вечно и временно,само смяна на сезоните,до края на времето:))
Виж,пустинята наистина е прекрасна:)
цветята на Смъртта
По-абсурдна човешка мисъл не бях срещал скоро. Оставете цветята на мира и спрете да проектирате собствените си бесове върху нещо толкова просто и естествено. Какво като звучи поетично и не знам си какво, това не го прави по-малко абсурдно.
zelas написа:
По-абсурдна човешка мисъл не бях срещал скоро. Оставете цветята на мира и спрете да проектирате собствените си бесове върху нещо толкова просто и естествено. Какво като звучи поетично и не знам си какво, това не го прави по-малко абсурдно.
цветята на Смъртта
По-абсурдна човешка мисъл не бях срещал скоро. Оставете цветята на мира и спрете да проектирате собствените си бесове върху нещо толкова просто и естествено. Какво като звучи поетично и не знам си какво, това не го прави по-малко абсурдно.
Така ги наричат,какво абсурдно има?!.Много ме радват,хора,кито не са се осведомили,но бързат да кажат нещо..Какви бесове,какви 12-сет стотинки?Кое е поетичното в този изказ?..Май на "север" е задухал "леден" вятър, а?
dmv написа:
Така ги наричат,какво абсурдно има?!.Много ме радват,хора,кито не са се осведомили,но бързат да кажат нещо..Какви бесове,какви 12-сет стотинки?Кое е поетичното в този изказ?..Май на "север" е задухал "леден" вятър, а?
zelas написа:
По-абсурдна човешка мисъл не бях срещал скоро. Оставете цветята на мира и спрете да проектирате собствените си бесове върху нещо толкова просто и естествено. Какво като звучи поетично и не знам си какво, това не го прави по-малко абсурдно.
цветята на Смъртта
По-абсурдна човешка мисъл не бях срещал скоро. Оставете цветята на мира и спрете да проектирате собствените си бесове върху нещо толкова просто и естествено. Какво като звучи поетично и не знам си какво, това не го прави по-малко абсурдно.
Така ги наричат,какво абсурдно има?!.Много ме радват,хора,кито не са се осведомили,но бързат да кажат нещо..Какви бесове,какви 12-сет стотинки?Кое е поетичното в този изказ?..Май на "север" е задухал "леден" вятър, а?
Това са подробности, кой го е казал, дали ти или друг, това не ме интересува, казано е, за това говорим.
Цветята не може да свързват със смъртта, защото тя е само плод на мисълта. Човекът трябва да спре да проектира болните си мисли върху останалите живи твари. Те не се интересуват от това. На някои хора им харесва, щото така са ги научили.
Айде, прощавай, че ти развалям темата!
.
цитирайвсеки има право на собствено мнение!Уважавам твоето,но оставам зад собственото си!
Колко много неща трябва да спрат,ако знаеш..но не спират..
Не разваляш темата,всеки може да каже каквото мисли тук,с много малки изключения!
цитирайКолко много неща трябва да спрат,ако знаеш..но не спират..
Не разваляш темата,всеки може да каже каквото мисли тук,с много малки изключения!
39.
razkazvachka -
Красива е градината на смъртта - или на живота оттатък - кой знае?
01.06.2011 20:14
01.06.2011 20:14
Едното и другото са преплетени и не позволяват на пясъка да бъде разпилян.
цитирайrazkazvachka написа:
Едното и другото са преплетени и не позволяват на пясъка да бъде разпилян.
Интересна идея..
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
