Из "Дневниците на Чалнатия"


                                                -  част 4  -
   

              Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено "Его"!!!
                                                                                                                   
                                                    Фридрих Ницше


    Летеше спокойно из въздуха,нямаше от какво да се страхува.Напротив,другите имаха привилегията да изпитват това усещане,когато го зърнат. Той беше най-едрият,силен и умен Стършел живял някога на тази земя.Оцелелите след среща с него,определено не бяха голям брой,но понякога оставяше  някой и друг  жив след схватка,за да може да се разпространява митът за силата му.Обикновено водни кончета,те бяха истински бойци и никога не се предаваха.Това бе и причината да им подарява правото да съществуват,макар и рядко..
    Отдавна беше прокуден от гнездото си след кавга,последвана от убийството на главния стършел..Беше се измъкнал след дълга битка,с многобройни рани,но бе успял.След себе си остави "планина" от трупове,а тези които го нажилиха и едва не умря заради което,после издебна,един по един навън и ги наказа с бавна и мъчителна смърт.Така се роди легендата за него,неустрашимият и зловещ Стършел.Мина много време.Той се скита по "шарения" свят,влезе в много битки,уби велики противници,придоби нечувани умения в боя.Името му караше всяко насекомо да трепери.Его-то и самоувереността му бяха безгранични.
    Най-много мразеше пчелите.За него бяха най-жалкият клон от неговия вид.Избиваше ги безпощадно,когато и където ги срещне,със злоба и страст,каквато нищо друго не предизвикваше у него.Дори към изконните му врагове - осите,беше по-милостив.Унищожавал бе цели кошери,сам самичък,с много хитрост и коварство.Самоуверен до безумие,отдавна забравил какво е страх...
    Днес,в този обикновен нормален ден,беше изпълзял от дупката си и просто си летеше.Нямаше желание да убива,е разбира се нямаше да прости "грешката" на някой "луд" пресекъл полета му,но иначе бе излязъл на разходка.Просто му харесваше да лети.Това му временно "миролюбие" бе продиктувано от факта,че преди два дена бе срещнал Майката-царица на някакъв малък кошер,с няколко десетки пчели охрана.Беше избил придружителите,а нея плени и след това изяде.
   Изведнъж  долу в ниското му се стори,че вижда някаквo движение.Любопитството му надделя и бавно се заспуска,само за проверка.Пред погледа му се разкри интересна гледка. Долу,няколко десетки земни пчели си правеха нова колония.Тях ги ненавиждаше повече от всичко на света,поради един прост факт- крепостите,които строяха бяха трудни за проникване - свирепи бойци и обикновено се движеха на гигантски групи,непосилни за самия него дори.В този случай обаче,преброи двайсетина навън,а вътре най-много да имаше петдесетина,най-много!Явно се рояха.Това беше изкушение,което его-то му не можеше да подмине така лесно.Реши да ги нападне,избие и после да изяде ларвите им.Единственото нещо,което не е правил през съществуването си - да унищожи подобен кошер,пък макар и малка колония.Не се оглежда повече.Не му трябваше разузнаване,беше ясно всичко.Стрелна се.Долу никой не го очакваше.Първите десетина противници паднаха,без да имат шанс да разберат какво е станало.Другите видяха какво ги е сполетяло,хвърлиха се в неравен бой,въпреки предизвестения изход.Мятаха се жила,тракаха челюсти...След няколко мига всички земни пчели лежаха по земята,разкъсани и надупчени.Стършел-ът беше невредим,ако не броим няколкото леки драскотини.
    Доволен от себе си,внимателно пропълзя вътре,в очакване да срещне царицата им и охраната й,за да избие и тях.След това щеше да отиде при ларвите и да си направи угощение.Навлизаше все по-дълбоко и накрая стигна главната зала.Празна!Нямаше и помен,както от нея,така и от ларвите й..Никой!
Осъзна нещо кошмарно - това не беше ново поселение на роящи се земни пчели,а беше новият кошер на цял рояк такива!Бяха го приготвяли,за да се настанят хиляди или десетки хиляди.Дори и той,могъщ убиец и войн,нямаше как да се бие с толкова огромна сила и да оцелее..
   Тутакси се обърна и забърза да се измъкне навън.Надяваше се да има шанс.Един път да излезеше и щеше да отлети в безопастност.Виждаше светлината пред себе си и запълзя още по-бързо.След малко изкочи,разпери криле и.....мигом му се нахвърлиха стотици земни пчели-бойци,от всички страни.Късметът му беше изневерил - този път.Това значеше само едно-смърт,разбра той.
   Стана страшно меле.Разкъсваше ги с челюсти.Отбягваше жилата им,танцувайки във въздуха,а неговото пронизваше враговете светкавично,със сила и бързина,която дори и не подозираше,че притежава, поне  не и до момента..Но те бяха много,прекалено много..Нямаха край.Всяка пета пчела успяваше да го бодне и пусне отровата си в тялото му.За разлика от обикновените,тези не умираха след като ужилят.Въпреки че бяха лоши летци,бройката им беше огромна,за да се опитва да бяга.Щяха да го убият в гръб....
   Почна да отмалява и бавно да пада надолу.Приземи се върху нещо меко.Огледа се - стотици трупове на избити от него се въргаляха наоколо.За секунда го оставиха на спокойствие,но само да се прегрупират.Той вече знаеше,че ще намери смъртта си тук - усети,че тялото му е поело прекомерна доза отрова,за да се справи.Целите му крила бяха надупчени,едното му пипало висеше смазано,жилото му беше затъпено,но въпреки това,все още беше страховит противник.Явно затова само го бяха обградили и пазеха да не избяга.Като че можеше..
   След малко се появи гвардията на царицата на кошера,няколкостотин елитни войни и мигом се впуснаха в атака. Битката епична последва,но нямаше шанс да се измъкне.Успя да убие около стотина от тях,но всеки втори удар попадаше в тялото му.Усети,че силите му го напускат рязко.Отровата бе взела връх над безмерната му иначе сила.Миг преди да затвори фасетните си очи,му мина мисълта,че той ВЕЛИКИЯТ и  СТРАХОВИТ Стършел,ще умре не заради друго,а по причини единствени: неговата самоувереност и ЕГО..Щяха да го запомнят,но като безрасъдно-смелият глупак,пък макар и извършил подвиг, убивайки толкова много и страховити противници наведнъж..
   Няколко жила го прободоха едновременно за последен път.Той премигна и всичко свърши....

........И сам войнът е войн..или....и сам  войнът е сам?!