dmv :: Безвремието. . на "Времето"

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

За този блог

Автор: dmv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 518886
Постинги: 101
Коментари: 1823

Гласове: 2952

Блог вълни

Архив

Блогрол

1. Нещо свежо:)
2. Говорещо Мълчание..

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.05.2011 01:13 - Безвремието.. на "Времето"

Автор: dmv Категория: Лични дневници

Прочетен: 12047 Коментари: 28 Гласове:

Последна промяна: 24.05.2011 03:51

                     Из "Дневниците на Чалнатия"

                                        - част 3 -


....Човекът във високия замък,стоеше и гледаше мрачно,дори неразбиращо от прозореца.Виждаше непонятни неща....

   "Времето" съществуваше.То самото, не помнеше откога,нямаше идея.Забравило бе.Толкова отдавна,може би цяла вечност.Безкрайно.
   Наричаха го "Сила","Бог","Съдба" и какво ли още не.Навсякъде.Всички толкова много се притесняваха от него,не го разбираха,но му се кланяха.Смятаха го за факторът,който определя битието им и съществуването им,а то просто бе там.Вярно, беше ги създало,моделирало и чак след това оставило - всички цивилизации,раси,"Реалности" и прочие,създадени от него.Но сега стоеше и ги наблюдаваше,вече напълно безпристрастно.Отдавна спря да се вълнува от съществуването им.Осигури всичко необходимото и просто се оттегли.Единственото задължение,което си бе оставило - да поддържа "Реалности"-те и Вселените в хармония,с цел да не изчезне направеното.Просто по прищявка.Не виждаше смисъл да остави всичко да се разпадне.Съзнаваше,че е отегчено,но без нищо,хептен щеше да му е скучно.Преди много се бе забавлявало с това да създава,но безкрайното правене на едно и също нещо му писна.Просто стоеше във всичко и всичко бе в него.Само толкова,нищо повече.Дори нарочно бе заличило голяма част от собствените си спомени.Някъде много далече бе закътало,в съзнанието си,информацията за "Сътворението",но само толкова...
   До този момент.Досега.Нещо бе приковало вниманието му в една далечна малка вселена,на една от "Реалности"-те.На пръв поглед, нищо необичайно,но все пак погледна,"за всеки случай"....
   Малка планета,обикаляща около среден клас звезда,на пръв поглед нищо различно.Странното и особено бе,че тук имаше интересна форма на живот,забеляза "Времето".Наричаха себе си хора.Изначално приличаха на много други,но за разлика от повечето останали създания ,които бе сътворило,ту го почитаха,ту не.А и не всички.Много от тези примитиви го мразеха,други не вярваха да съществува,трети му се присмиваха,четвърти искаха да го унищожат.Последните особено много го забавляваха,понеже тези невзрачни творения нямаха идея,че това би бил и техният и краят на всичко останало.Опита се да си спомни как ги е направило и кога.Прегледа всичките си бележки,въпреки това не можа да открие.Случваше му се за пръв път..Озадачи се!!!
   Излезе от обзелото го безразличие и започна да ги следи с интерес.Ту се усмихваше,ту се мръщеше на нещата,които правеха.И въпреки това че бе "Времето"-начало и край в едно-някои неща бяха новост за него.Например фактът,че тези примитиви се избиваха едни други,като да не бяха от един вид.Бе виждало много битки между различни разновидности на "Живота",но такива дето се изтребват помежду си,го озадачаваха,при това много.Винаги им залагаше да заличават други видове,но не собствения си?!
Зададе си въпроса кога ги е създало и защо бяха така несъвършени.Прегледа бележките си още по-внимателно и намери цялата история на тази слънчева система.Озадачи го нещо.Бе решило тук да няма живот и въпреки това имаше..Стресна се.Прегледа пак,но нямаше нищо за тези така наречени "човеци"Не бяха негово творение,което от своя страна значеше,че нещо се е случило извън неговите планове.Невъзможно бе...
   Още от самото начало го бе учудило всичко,което ставаше на това място. Беше като объркано в идеята си...
   Ядоса се на себе си,как бе допуснало такова нещо.Оставаше му само едно,да заличи цялата им галактика,за да поправи грешката си!Единственият възможен начин,за да не се разкъса "Реда".Не бе проблем-унищожавало бе много по-големи неща,цели "Реалности"...
    В момента,в който трябваше да го стори,му премина идеята,че това е нещо непознато за него и въпреки че не бе техен създател ,те го почитаха.Бяха осъзнали съществуването на "Времето",макар и не точно неговото,но нещо такова,наречено с други имена....
    След кратък размисъл,реши да рискува и да ги остави намира,за да види какво ще се случи с тях.Винаги можеше да сложи "край",ако има нужда.Хората бяха толкова уникални създания,че искаше да проследи какво предстои насетне.Фокусира част от съзнанието си тук,върху това странно място и се прехвърли мисловно в следващите "Реалности"..
   Ако някой можеше да зърне "Времето" в този момент,би видял следното: то се усмихваше...за пръв път от много време....
   Долу продължаваха да се раждат и умират,все така!.Избиваха се,но и правеха любов,създаваха цивилизации,рушаха ги!!!Градяха със замах,унищожаваха още по-бързо....както винаги досега...Толкова много и различни неща имаше тук...
Така ставаше при човеците от началото на времето...

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

"Поглед ВЪРХУ.... "

Разказ за митичната страна "Тъпанария"

Коментари

1. dorichela - Никой не може да ти направи онова, ...
21.05.2011 01:19

Никой не може да ти направи онова, което сам можеш да си причиниш.... Сам избираш :)