За този блог
Гласове: 2952
Блогрол
Постинг
17.05.2011 17:06 -
Розата...Дървото...
Из "Дневниците на Чалнатия"
- част 2 -
Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш и смисъла на живота си.
Ден Миндао
"Притча за Себепознанието"
...Странно.Нещо го караше наистина да се чувства странно.Стоеше върху някакъв кон на върха на висока планина?!.Толкова висока,че около него беше тъмно синьо,почти черно,звездите грееха много силно,като че да може да ги докосне с ръка...На такава височина би трябвало да не може да диша,но той го правеше без никакво усилие....
Знаеше,че трябва да е тук и все пак..Не му бе понятно какво е всичко това..Какво е това място.Едва сега забеляза дрехите си.Имаха странна кройка.Жълти на цвят-туника с колан и панталон на кафяво-жълти райета..Конят беше оседлан в същият цвят - искрящо жълти седло и сбуря-почти златни.Изглеждаше расово животно.Бял,на черни ситни точки,с много буйна грива...Отляво имаше копие,затъкнато по особен начин,в някакъв калъф,а отдясно на бедрото му висеше нещо странно-оръжие някакво,но нямаше идея какво е и как се използва..
Погледът му се прикова в нещо огромно отпреде.Гигантско дърво,обсипано с цветове от рози.....РОЗИ?Какво общо има помежду?! То,така огромно,високо почти колко планината,се извисяваше над всичко наоколо.Беше на стотици километри от мястото,на което се намираха с коня,но въпреки това,клоните на "грамадата" бяха като "разперени криле" и стигаха доста надалеч от ствола му...
Отнякъде нахлу спомен в главата му,така и не разбра,че това е "Дървото на Живота".Щом е така,тогава под краката му трябвше да се намира.."Планината на Себепознанието" - поне така беше на някаква картинка,видял толкова одявна в една стара книга. .
Странно.!Откъде му хрумна всичко това?!Беше чувал за тези неща,но смяташе,че са легенда....до този момент!Беше чел,че са едно срещу друго,толкова огромни ,че изглеждаха близо,а всъщност са на огромно разстояние...
Гигантът бе отрупан с огромни розови цветове,толкова огромни,че по размер някоя къща би била малка сравнена с тях.Друго нещо,което го озадачи бяха стотиците огромни тръни,около всеки цвят.Изглеждаше му ,че за да го стигне,би трябвало да мине през тях?!Според един текст,който си спомни да е чел наскоро,това би трябвало да е наградата,която всеки получавал,минавайки през Живота,а бодлите я пазели,били гъсти като гора,но от такова разстояние не се виждаше колко точно
Единственото,което не разбираше бе, какво общо има това с него?!А да и това,че се намира на върха на "Планината на Себепознанието",защо е?..
След миг му се изясни всичко.Щом се е изкачил дотук,значи трябва да е разбрал всичко за своята личност..Нали това означава себепозние?!Знаеше дефиницията,но това не го караше да е убеден,че е така...
Осъзна едно- Не бе готов за това да скочи напред,за да види какво следва.След кратък оглед разбра,че това е единственият вариант.Значи трябваше да се хвърли напред ,за да стигне цветовете пред себе си и същевременно да внимава да не се набоде в гигантската "трънлива" гора обграждаща ги или пък поне да падне долу?!
Колкото повече го гледаше,толкова повече му се струваше невъзможно...Само дето нямаше как да слезе по планината обратно..Значи трябваше да се засили и скочи напред,с надеждата да хване за някой клон и да стигне до някой цвят...Но всяка грешка би означавала смърт.Дилема...
Не му остана време за повече мисъл.Чу се тътен,след което планината започна да потъва надолу,рушейки се..,Конят потрепери.Нямаше избор.Дръпна юздата рязко,след което последва бясен галоп,продължил цяла вечност....Скок ... и полетяха...толкова дълго и високо,че започна да се чуди кога ще стигнат..След някакво време изведнъж нещо се обърка и започнаха да пропадат с бясна скорост надолу.Гледаше ужасен как се приближаваше земята......Знаеше,че след миг ще се ударят и всичко ще свърши.От гърлото му се изтръгна нечовешки викккккккк...........
.......Отвори очи.Беше сънувал.Навън беше прекрасен слънчев следобед..Още един такъв..Поредният.Знаеше какво трябва да направи.Усмихна се...
През деня - мисли, през нощта - сънувай.
Стара китайска поговорка
- част 2 -
Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш и смисъла на живота си.
Ден Миндао
"Притча за Себепознанието"
...Странно.Нещо го караше наистина да се чувства странно.Стоеше върху някакъв кон на върха на висока планина?!.Толкова висока,че около него беше тъмно синьо,почти черно,звездите грееха много силно,като че да може да ги докосне с ръка...На такава височина би трябвало да не може да диша,но той го правеше без никакво усилие....
Знаеше,че трябва да е тук и все пак..Не му бе понятно какво е всичко това..Какво е това място.Едва сега забеляза дрехите си.Имаха странна кройка.Жълти на цвят-туника с колан и панталон на кафяво-жълти райета..Конят беше оседлан в същият цвят - искрящо жълти седло и сбуря-почти златни.Изглеждаше расово животно.Бял,на черни ситни точки,с много буйна грива...Отляво имаше копие,затъкнато по особен начин,в някакъв калъф,а отдясно на бедрото му висеше нещо странно-оръжие някакво,но нямаше идея какво е и как се използва..
Погледът му се прикова в нещо огромно отпреде.Гигантско дърво,обсипано с цветове от рози.....РОЗИ?Какво общо има помежду?! То,така огромно,високо почти колко планината,се извисяваше над всичко наоколо.Беше на стотици километри от мястото,на което се намираха с коня,но въпреки това,клоните на "грамадата" бяха като "разперени криле" и стигаха доста надалеч от ствола му...
Отнякъде нахлу спомен в главата му,така и не разбра,че това е "Дървото на Живота".Щом е така,тогава под краката му трябвше да се намира.."Планината на Себепознанието" - поне така беше на някаква картинка,видял толкова одявна в една стара книга. .
Странно.!Откъде му хрумна всичко това?!Беше чувал за тези неща,но смяташе,че са легенда....до този момент!Беше чел,че са едно срещу друго,толкова огромни ,че изглеждаха близо,а всъщност са на огромно разстояние...
Гигантът бе отрупан с огромни розови цветове,толкова огромни,че по размер някоя къща би била малка сравнена с тях.Друго нещо,което го озадачи бяха стотиците огромни тръни,около всеки цвят.Изглеждаше му ,че за да го стигне,би трябвало да мине през тях?!Според един текст,който си спомни да е чел наскоро,това би трябвало да е наградата,която всеки получавал,минавайки през Живота,а бодлите я пазели,били гъсти като гора,но от такова разстояние не се виждаше колко точно
Единственото,което не разбираше бе, какво общо има това с него?!А да и това,че се намира на върха на "Планината на Себепознанието",защо е?..
След миг му се изясни всичко.Щом се е изкачил дотук,значи трябва да е разбрал всичко за своята личност..Нали това означава себепозние?!Знаеше дефиницията,но това не го караше да е убеден,че е така...
Осъзна едно- Не бе готов за това да скочи напред,за да види какво следва.След кратък оглед разбра,че това е единственият вариант.Значи трябваше да се хвърли напред ,за да стигне цветовете пред себе си и същевременно да внимава да не се набоде в гигантската "трънлива" гора обграждаща ги или пък поне да падне долу?!
Колкото повече го гледаше,толкова повече му се струваше невъзможно...Само дето нямаше как да слезе по планината обратно..Значи трябваше да се засили и скочи напред,с надеждата да хване за някой клон и да стигне до някой цвят...Но всяка грешка би означавала смърт.Дилема...
Не му остана време за повече мисъл.Чу се тътен,след което планината започна да потъва надолу,рушейки се..,Конят потрепери.Нямаше избор.Дръпна юздата рязко,след което последва бясен галоп,продължил цяла вечност....Скок ... и полетяха...толкова дълго и високо,че започна да се чуди кога ще стигнат..След някакво време изведнъж нещо се обърка и започнаха да пропадат с бясна скорост надолу.Гледаше ужасен как се приближаваше земята......Знаеше,че след миг ще се ударят и всичко ще свърши.От гърлото му се изтръгна нечовешки викккккккк...........
.......Отвори очи.Беше сънувал.Навън беше прекрасен слънчев следобед..Още един такъв..Поредният.Знаеше какво трябва да направи.Усмихна се...
През деня - мисли, през нощта - сънувай.
Стара китайска поговорка
понякога сънищата не са само сънища! Дано всеки от нас някой ден..."Знаеше какво трябва да направи.Усмихна се..."
цитирай
2.
blogena -
мда
17.05.2011 17:28
17.05.2011 17:28
да можеш да се усмихнеш след като се себепознаеш си е важното :)
Колкото до поговорката - надали сънуваш през нощта ;)
Бухал си майче :)))
цитирайКолкото до поговорката - надали сънуваш през нощта ;)
Бухал си майче :)))
dorichela написа:
понякога сънищата не са само сънища! Дано всеки от нас някой ден..."Знаеше какво трябва да направи.Усмихна се..."
Дано си права...
blogena написа:
да можеш да се усмихнеш след като се себепознаеш си е важното :)
Колкото до поговорката - надали сънуваш през нощта ;)
Бухал си майче :)))
Колкото до поговорката - надали сънуваш през нощта ;)
Бухал си майче :)))
Сънувам винаги,често наяве...
Когато спя не сънувам...
5.
blogena -
"сън ли бе или илюзия" :)))
17.05.2011 18:00
17.05.2011 18:00
аз нали съм по песните та за това се сетих ;)
важно е да се сънува - пък то "от сън спомени няма ":)
ептен се овъртолих :))))
Не те разбрах,ама то май не е и по темата:)
цитирай
7.
blogena -
що да не е по темата :(
17.05.2011 18:44
17.05.2011 18:44
нали и поговорка си турил за сънуването, начиии...
цитирайЕдин човек се изкачвал по някаква планина...
Не щеш ли, изведнъж..., докато забивал пикела, за да закрепи въжето си, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу...
Целият му живот преминал пред очите му и когато очаквал най-лошото, усетил как някакво въже го удря по лицето. Без дори да мисли, инстинктивно се вкопчил в него... Човекът не виждал нищо, но знаел, че за момента бил спасен...
Шансовете му за спасение били нищожни...
„Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми”, помислил си планинарят...
Изведнъж чул някакъв глас: „Пусни се”... Гласът продъжавал да настоява: „Пусни се... пусни се”.
Помислил, че ако пусне въжето, щял да умре начаса. Но пък така щял да сложи край на мъчението си. Замислил се за изкушението да избере смъртта, за да престане да страда.
В отговор на тази мисъл се вкопчил още по-силно във въжето.
Но гласът продължавал да повтаря: „Пусни се, недей да страдаш, няма полза от тази болка, пусни се”. Наложил си да се държи ооще по-здраво, докато упорито си повтарял, че никой глас не бил в състояние да го убеди да пусне въжето, на което дължал живота си...
На следващата сутрин намерили планинаря полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, все още бил уловен за въжето... на по-малко от метър над земята...
цитирайНе щеш ли, изведнъж..., докато забивал пикела, за да закрепи въжето си, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу...
Целият му живот преминал пред очите му и когато очаквал най-лошото, усетил как някакво въже го удря по лицето. Без дори да мисли, инстинктивно се вкопчил в него... Човекът не виждал нищо, но знаел, че за момента бил спасен...
Шансовете му за спасение били нищожни...
„Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми”, помислил си планинарят...
Изведнъж чул някакъв глас: „Пусни се”... Гласът продъжавал да настоява: „Пусни се... пусни се”.
Помислил, че ако пусне въжето, щял да умре начаса. Но пък така щял да сложи край на мъчението си. Замислил се за изкушението да избере смъртта, за да престане да страда.
В отговор на тази мисъл се вкопчил още по-силно във въжето.
Но гласът продължавал да повтаря: „Пусни се, недей да страдаш, няма полза от тази болка, пусни се”. Наложил си да се държи ооще по-здраво, докато упорито си повтарял, че никой глас не бил в състояние да го убеди да пусне въжето, на което дължал живота си...
На следващата сутрин намерили планинаря полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, все още бил уловен за въжето... на по-малко от метър над земята...
cecka1504 написа:
Един човек се изкачвал по някаква планина...
Не щеш ли, изведнъж..., докато забивал пикела, за да закрепи въжето си, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу...
Целият му живот преминал пред очите му и когато очаквал най-лошото, усетил как някакво въже го удря по лицето. Без дори да мисли, инстинктивно се вкопчил в него... Човекът не виждал нищо, но знаел, че за момента бил спасен...
Шансовете му за спасение били нищожни...
„Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми”, помислил си планинарят...
Изведнъж чул някакъв глас: „Пусни се”... Гласът продъжавал да настоява: „Пусни се... пусни се”.
Помислил, че ако пусне въжето, щял да умре начаса. Но пък така щял да сложи край на мъчението си. Замислил се за изкушението да избере смъртта, за да престане да страда.
В отговор на тази мисъл се вкопчил още по-силно във въжето.
Но гласът продължавал да повтаря: „Пусни се, недей да страдаш, няма полза от тази болка, пусни се”. Наложил си да се държи ооще по-здраво, докато упорито си повтарял, че никой глас не бил в състояние да го убеди да пусне въжето, на което дължал живота си...
На следващата сутрин намерили планинаря полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, все още бил уловен за въжето... на по-малко от метър над земята...
Не щеш ли, изведнъж..., докато забивал пикела, за да закрепи въжето си, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу...
Целият му живот преминал пред очите му и когато очаквал най-лошото, усетил как някакво въже го удря по лицето. Без дори да мисли, инстинктивно се вкопчил в него... Човекът не виждал нищо, но знаел, че за момента бил спасен...
Шансовете му за спасение били нищожни...
„Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми”, помислил си планинарят...
Изведнъж чул някакъв глас: „Пусни се”... Гласът продъжавал да настоява: „Пусни се... пусни се”.
Помислил, че ако пусне въжето, щял да умре начаса. Но пък така щял да сложи край на мъчението си. Замислил се за изкушението да избере смъртта, за да престане да страда.
В отговор на тази мисъл се вкопчил още по-силно във въжето.
Но гласът продължавал да повтаря: „Пусни се, недей да страдаш, няма полза от тази болка, пусни се”. Наложил си да се държи ооще по-здраво, докато упорито си повтарял, че никой глас не бил в състояние да го убеди да пусне въжето, на което дължал живота си...
На следващата сутрин намерили планинаря полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, все още бил уловен за въжето... на по-малко от метър над земята...
Да,тази не е единствената подобна история..ДАли ще рискуваш или не,няма значение,в един момент,щеш или не, ти се налага..
...въпросът е в това какво ще избереш :) рискувайки...
цитирайСкачаш с главата надолу и се надяваш да има вода в коритото на реката...
цитирайdmv написа:
Скачаш с главата надолу и се надяваш да има вода в коритото на реката...
http://www.bugaga.ru/uploads/posts/2011-05/1305451595_fun-35.jpg
цитирайcecka1504 написа:
http://www.bugaga.ru/uploads/posts/2011-05/1305451595_fun-35.jpg
Не те разбрах..Тая вечер не хващам нищо...
Тогава го остави за утре :)
цитирайkyp написа:
Гаторе, вземи се стегни малко, че и двамата ни резилиш!
djgator написа:
Ох, не знам какво ми става, май съм се изпедерастил! Мисля, че съм влюбен в Бале и желая да му врътна един дудук!
Гаторе, вземи се стегни малко, че и двамата ни резилиш!
Хах,нямам коментар...
cecka1504 написа:
Тогава го остави за утре :)
Явно не ми е вечер...
dmv написа:
Хах,нямам коментар...
kyp написа:
Гаторе, вземи се стегни малко, че и двамата ни резилиш!
djgator написа:
Ох, не знам какво ми става, май съм се изпедерастил! Мисля, че съм влюбен в Бале и желая да му врътна един дудук!
Гаторе, вземи се стегни малко, че и двамата ни резилиш!
Хах,нямам коментар...
Само да попитам,тоя коментар как се озова тука и кой е гатора?:)Ше се радвам на разяснение...
несъвършените съновници нямада ти кажат:
страховете ти са напразни, ще имаш успех в начинание, чрез посредничеството на бурни страсти:))))
цитирайстраховете ти са напразни, ще имаш успех в начинание, чрез посредничеството на бурни страсти:))))
razkazvachka написа:
несъвършените съновници нямада ти кажат:
страховете ти са напразни, ще имаш успех в начинание, чрез посредничеството на бурни страсти:))))
страховете ти са напразни, ще имаш успех в начинание, чрез посредничеството на бурни страсти:))))
Хъм интересна идея,ше помисля :))
да скочи напред !
Това не е сън. Това е предизвестие.
цитирайТова не е сън. Това е предизвестие.
Хах,дали?
цитирайТрябва само да ги разберем !
цитирайKлюч за къде?
цитирайПланът е в главата ни . Пречките са в главата ни .
Ако ние ги премахнем в мислите си , те ще изчезнат.
Само трябва да сме сигурни какво трябва да направим. Правилното решение.
Това е най-трудното.
цитирайАко ние ги премахнем в мислите си , те ще изчезнат.
Само трябва да сме сигурни какво трябва да направим. Правилното решение.
Това е най-трудното.
Предполагам и така може да се разглежда,макар и да имах друга идея,пишейки го..
цитирайЧакам продължение.
Все пак всеки мисли различно и това му е хубаво.
иначе ще бъде скучно , навсякъде да намираш своите си мисли.
Скука !
цитирайВсе пак всеки мисли различно и това му е хубаво.
иначе ще бъде скучно , навсякъде да намираш своите си мисли.
Скука !
Не,замисълът е мой,тълкованието е според всеки как вижда света..така че всеки решава за кого,какво и как..Продължение няма да има,това просто е един разказ от "Дневниците на Чалнатия" :Р
цитирайА планината на себе/познанието - тя е нещо като върха на аййсберга. За да се усвои цялото познание може би освен на върха й (повърхностно), е необходимо да се слезе в недрата й - тай има много съкровища и тнт., но не е безопасно :) Не се знае обаче героят дали не е минал през недрата, преди да се намери на върха? Поздрави!
цитирайkyp написа:
E, аз съм си шпендела на блога.:)
Нямаще нужда Балев, ние всички си те знаем :))))
Просто идея как биха могли да изглеждат някои неща.
Поздрави и на теб!
цитирайПоздрави и на теб!
magicktarot написа:
А планината на себе/познанието - тя е нещо като върха на аййсберга. За да се усвои цялото познание може би освен на върха й (повърхностно), е необходимо да се слезе в недрата й - тай има много съкровища и тнт., но не е безопасно :) Не се знае обаче героят дали не е минал през недрата, преди да се намери на върха? Поздрави!
Абе да уточня,то има продължение,но само това ще бъде постнато тук:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене