Една интересна книга-сборник, издадена от един противоречива личност - Панчо Михайлов, български македонски воевода през 1924.Това е цялата тъга на македонските поборници за  свобода, тяхната жажда да бъдат разбрани и оставени да направят онова, което са ги клели предците им - да се борят за една българска Македония!!!В предговора Михайлов казва:

„

Има ли в света народ, на който по най-жесток начин да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчин мил език? Има ли некъде народ, с чиито религиозни чувства и обществен морал да са се гаврили управниците му? Има ли некъде народ, чиито вековни усилия за просвета и национална свест биват затрити с един варварски замах? Где е тоя народ, който през ред поколения е имал стотици училища, черкви, учители, свещеници и ученици, и после, в "културния" XX век, остава изведнаж без помен от всичко това? Где е тоя народ, чиито майки вечно с кърпи черни ходят, чиито заселища са обърнати на пепелища и чиято земя е обрасла с бурен и покрита с трупове? Где е тоя народ, чийто небосклон е постоянно покрит с облаци мрачни, предвождани от гарвани зловещи? О, има, има такъв народ! Това е българският народ, поставен в един божествен земен край, който от всички се нарича през низ векове Македония.Тук, по силата на насилнически договори, които крият от самото начало фермента на разложението си, на нас, българите, е отнето правото да се учим и говорим на родния си език, да се наричаме българи.

   А ето и биографията на самия воевода, определян като спорна личност в редиците на ВМРО:

   "" Панчо Михайлов е роден през 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва средното си образование в българското педагогическо училище в Скопие. През Балканската война и Междусъюзническата война служи като доброволец в Българската армия. 
   След 1913 година се установява в България и завършва школа за запасни офицери, а през Първата световна война е командир на картечна рота в 53 пехотен полк.
   След края на войната е демобилизиран и работи като главен счетоводител в мини „Перник“. Присъединява се към възстановената от Тодор Александров и Александър Протогеров ВМРО през 1920 година и е назначен за войвода в Кочанско от 1921 година.^[1][2] През 1921 година кочанската чета на Панчо Михайлов заедно с щипската на Иван Бърльо води сражение със сръбски войски край село Спанчево, в което сърбите губят осем души.^[3]
   Панчо Михайлов участва в превземането на Кюстендил на 4 - 6 декември 1922 година, заедно с Иван Бърльо и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село, Кратово, Виница и Кочани. На централния площад в Кюстендил Панчо Михайлов изнася реч, която завършва:

В 1924 година Панчо Михайлов издава сборника „Български народни песни от Македония“. Сборникът е издание на Щипското благотворително братство и е с предговор от Михаил Арнаудов. В книгата влизат записвани от Михайлов песни при обиколките му в Македония предимно от Щипска, Скопска, Кратовска, Кочанска, Паланечка и Царевоселска-Малешевска околия.
   След убийството на Тодор Александров през 1924 година Панчо Михайлов, по предложение на Иван Михайлов, е избран за член на организационния съд, заедно с Йордан Гюрков и Петър Шанданов. ^[5] През юли 1924 година четата на Михайлов води целодневно сражение със сръбска потеря при селата Калиманци и Илиово
   Панчо Михайлов нарушава дисциплинарните правила във ВМРО, за което е предупреждаван неколкократно. Изключен е от организация, а по-късно по подозрения, че ще бяга във Виена и ще издава вестник с федералистите е убит в София на 15 юни 1925 година, по нареждане на Иван Михайлов.^[7] Остава известен и като автор на „В страната на сълзите“ и на „Защо дойдохме“.

Бог прощава! ВМРО не! И макар и противоречив като личност, не винаги дисциплиниран, Панчо Михайлов има огромен принос към делото на българщината във Вардарско със сборника песни и останалите писания, чийто автор е! Поклон пред паметта му и делата му!


Ползвани материали:

• РЕЧТА НА ВОЙВОДАТА ПАНЧЕ МИХАЙЛОВ В КЮСТЕНДИЛ - Защо дойдохме?, София, 1924. Печатница “Св. Климент”; II-ро издание 1999 г., гр. София
• Укипедия
• Михайлов, Панчо. „Български народни песни от Македония“
• Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 718

Незарастваща кървава рана!
Това не беше ли заглавието на сборника на братя Миладинови?

Миладиновци, мила Тили, са именували своят сборник "Български народни песни", затова и сега водим битка с македонистите-идиоти да признаят това...
Панчо е друг вид будител, доста нестандартен и ексцентричен, за което и си плаща с живота, но е направил много,наистина много!

и този и предният. Надявам се на разрешение за споделянето им в група от Vbox7, с особено сериозна насоченост към България и Българска Македония.

Имате пълното ми съгласие, щом по този начин ще стигнат до повече хора, Македонизма трябва да бъде бит навсякъде, където бъде открит понеже е вредна доктрина и нечовечна, поробваща цели поколения македонски българи. Само бих желал линк към където ще бъдат поставени, ако е възможно разбира се:)

която сериозно представя и отразява история и настояще в България, е "Родна защита" във VBOX7. Основателят й е историк.
Групата: http://www.vbox7.com/groups/2a5c81ab3946
Блог на основателя й bolg: http://www.blogger.com/profile/04229160007313882757

Мерси за инфото!